сряда, 7 септември 2011 г.

Богомилството - вяра на първите християни-Йордан Табов

Част втора

Догма и ерес

Още в стари времена, когато християнството е започвало своя възход, а ересите едва са се оформяли, един от първите църковни историци - Евсевий Кесарийски – сравнявайки апостолското предание (или догмата) с ересите, отбелязал, че между тях има огромно, неизмеримо разстояние: догмата е нещо твърдо и неизменно, а ереста, напротив, е резултат от страсти към нововъведения; догмата е “дар на небесата”, а ереста е случаен продукт на произвола на човешката мисъл, който се противопоставя на догмата.

Но кое е “небесен дар” и кое е случаен продукт на произвола на човешката мисъл? Как да различаваме едното от другото? В разсъжденията на Евсевий прави впечатление словосъчетанието “страст към нововъведения”; дава ли то основание реформите на “църковните отци”, въвели ритуалите на православието и на католицизма, да бъдат считани за еретични?

За да заобиколят подобни въпроси, православните и католическите богослови се опитват да намерят други опорни точки. Такива са например християнската традиция и апостолската приемственост.

Католиците поставят специално ударение на традицията (“деянията на Светия Дух” през вековното съществуване на християнските църкви). Те считат, че утвърдените обреди наред със св. Писание са от най-важните съставни части на съвременното християнство.

Така наречената «апостолска приемственост” очевидно също е много важна; тя изразява “непрекъснатостта” на веригата от последователни епископи, всеки от които, започвайки от времето на апостолите, ръкополага наследника си. Католическата Църква твърди, че води началото си от самия апостола Петър, наследил Исус Христос като глава на християните. Константинополската патриаршия поставя в основата си апостол Андрей Първозвани. Българските християни са извеждали вярата си “от апостол Павел”.

Като цяло проблемът за “критериите за еретичност” в християнството е сложен. Но всяко негово решение би трябвало да разглежда първите християни – непосредствените ученици на апостолите Петър, Павел, Андрей и т.н. – като “канонични” (макар че тогава канон още не е имало), независимо от разликите във възгледите и службите им.

Развитието на християнството е внесло в него съществени промени преди всичко в култовата страна. Много от днешните църковни ритуали са били напълно непознати на първите християни. Нащо повече, много от тях са били заимствани по-късно от езичеството. Куриозно е, че езически ритуали, от които са се възмущавали и срещу които са възставали старите християни, днес се прилагат в църковните служби. Първите християнски служби и обичаи по-късно са станали архаизъм; но въпреки това не би било редно да се класифицират като еретични.

Оказва се, че богомилството е точно такова старинно християнство. За да илюстрираме този факт, ще припомним някои подходящи исторически сведения за старите християни от първите 1-2 века от Р. Хр. и след това ще ги сравним със стандартните обвинения към богомилите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар