Земя като една човешка длан... Но по-голяма ти не си ми нужна, Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна, че е от кремък твоят стар Балкан.
неделя, 4 септември 2011 г.
Древнобългарският Календар
Много хора погрешно приемат тази година за началото на българския календар. Според нея, сега трябва да сме 7514 г., докато на Еднажден миналата година ние се честитяхме с новата 6777 г. по българския ни календар. Откъде идва тази разлика.
Всичко започва с проф. Златарски. Tой се позовава на един договор между Византия и България от 823 г. с Кан Субоги Омуртаг, където е записано, че е станало в 6328 година от сътворението на света.
Оттам с елементарна сметка, той дава годината 5505 пр.н.е. като начало на календара. Това негово твърдение се приема безрезервно нататък, и всички го приемат като начало на българския календар.
Само че има едно обаче. Така отбеляано като начало на света идва от византийското летоброене. Това не е и календар, защото те нямат календар.
Ромеите използват видоизменения юлиянски календар, с разликата, че началото на годината започва от 1.09 и завършва на 31.08 следващата година.
Фанариотите някак си не приемат този "езически" календар и леко го променят. Също така, освен "от началото на света", те използват и термина "индиктион", което ще рече група от 15 години.
При всички случай, това не е българския календар, а поромейчен юлиянски календар.
Въпросният надпис по договора с Кан Омуртаг е именно според тяхното си летоброене. Ето и типичен пример, как ромеите използват това летоброене;
Из “История” на Скилица – Кедрин;
“В 6508 [=1000] г., индикт 13, императорът (Василий) изпратил силна войска срещу българските крепости оттатък
Хемус под предводителството на патриций Теодоракан и на протоспатарий Никифор Ксифий.
Ромейската войска превзела Големия и Малкия Преслав, както и Плиска, и се върнала невредима и победоносна.”
С докс започва българската Нова година. С докс започва поредният 12 годишен цикъл. Затова и тогава - в трите дни от неделя до сряда (Коледа) се е колело прасе, древна българска традиция, останала до днес. Всичко в този календар е изместено с един месец. Неслучайно! Най-лесно можете да го изчислите като приравните Докс със зодиака на Козирог. И оттам нататък всеки може да направи другите изчисления. Годините Докс са 1971, 1983, 1995 и т.н. Който сам иска да го провери, може да използва като отправна точка не онзи договор, а един друг надпис от това време - Чаталарския надпис. В него директно са посочени двете летоброения - ромейското и българското. Годината е 821г. по съвременния грегориански календар или по истинския Български календар - шегор, елем. Година телец (3-та от 12 годишния цикъл), месец елем (22.09-21.10). Оттам нататък е елементарна математика, като имаме предвид, че Шегор е 2009 г. и разделим тези 1188 години оттогава на 12.
Много си задават въпроса - с какво тогава българският календар е най-стар и най-точен? Отговор на това можем да дадем веднага. Ромейското летоброене не Е календар. Те използват Юлианския, като променят само новата година. Защо приемат 5505 като сътворението на света? Допускам, че това наистина съвпада с края на последния черноморски Потоп, което е останало от преданията на гърците, които пък са го заимствали от тракобългарите и предците им - беласите. Разликата от сътворението на света - 5505 пр. Хр. и началото на българския календар - 4768 г. пр Хр. е само 737 години, което си идва в същата епоха. За сравнение по еврейския календар сега сме 5770г., което е над хилядолетие по-късно. Следващият най-точен календар след българския - този на маите е значително по-късен. Техният е слънчево-плеядиянски, започва от 3114г. пр Хр. и свършва след 3 години. Грешката му спрямо тропическата слънчева година е само 1.98 дни за 10 000 години. Грешката на грегориянския календар, приет в България на 31.03.1916г. е 3.02 дни. Грешката на българският календар за това време е ... 0.02 дни. Сами си правете изводите. Другото огромно предимство според него е, че всички дати през цялата година съвпадат на точните дни от седмиците. Така, ако сте роден в неделя, ще знаете, че винаги ще си празнувате рождения ден в неделя. Затова през 1976г. ЮНЕСКО приема нашия календар като най-точния и дори тогава е имало опит да се приеме наместо грегориянския. (с разликата, че са искали да Новата година да си остане на 1.01). Нашата Нова година обаче неслучайно започва именно в неделя, Еднажден. Денят на зимното слънцестоене. Българският календар най-добре може да бъде описан като слънчево-юпитерски. Древните ни предци много добре са знаели, че Юпитер е газов гигант и са го отнасяли като слънце, а не планета. Което е и правилното. Както Канът е имал наместник, Капкан - така и Еньо си е имал наместник - Янкул. За ориентир като начало на новата година са използвали в кой двор от Зодиака е бил Юпитер в деня на зимното слънцестоене. Точно както за ориентир за началото на новата епоха са използвали в кой двор ще отиде Слънцето при залез в нощта на пролетното равноденствие. Сега първото изгряващо съзвездие на 21.03 вече е Водолей - епохата на Агни. Преди 6700 години обаче Слънцето е отивало при съзвездието Телец, където са и Плеядите.
Българският календар добавя Еднажден към обичайните 364 дни, разделени на 4 по 91 дни. Всеки сезон с два месеца по 30 дни и първия с 31 дни. Златно математическо деление, което не спира дотук. Тези дни могат да се делят на 7 и дават 52-те седмици в годината. Веднъж на 4 години се е добавял още един ден както сега. Той се е добавял през лятното слънцестоене, диаметрално противоположен на Еднажден. Наричали го Слънчев ден -Бехти, който се добавя преди сегашния Еньовден. По този начин седмицата е започвала от неделя. В кумранския календар, както и този на Енох (Еньо), седмицата започва от сряда. При българския след Еднажден в 3-те дни на Отключеното небе до сряда е било забранено да се работи. А тогава се е чествало Рождеството на Млада Бога - Коледа. Цикълът от 12 години е групиран в по-голям от 5 по 12 или 60, редуван както Ин и Ян с женско и мъжко начало. Сравнете го с 52-годишният на маите. При нас не Плеядите, а Юпитер го е обуславял. Според техните изчисления, на 10 080 години е трябвало да извадят 3 дни, които премахват и 3-те дни грешка между календарната и тропическата година. 10 080 е кратно на 3, а 3360 е кратно както на 12, така и на 5. Виждате сами с каква неземна точност са разполагали като махат дори тези 3 дни отклонение, което има при грегорианския календар. Откъде са ги имали тези знания?
"Божие откровение въплътено в човешка наука." Като всяко нещо, което са правили древните ни предци. Българите! Близко е времето, когато ще бъде възстановен отново българският ни календар. Защото Времето ни дава възможност в Саракта да се извършват свещенодействия. Точното време е толкова важно, както точното място и точната символика. Сравнителната таблица е дадена тук , макар и да има допусната техническа грешка, започваща с 1974 година на 3-тата колонка.
За Календара и Седмолъчицата
Въпросът е календарът дали има някакъв божествен или извънземен произход или чисто научен за онова време.
Българският Календар е съчетание на двете, той е божие откровение въплътено в човешка наука. Основен принцип залегнал в календара е онова, което четем в Муртафларския надпис;
"Подвижните светила са 7. Небесен господар /бог/ им е Слънцето. То и Юпитер, Време - господарят управлява."
Това е един пълен преобрат на ведическата доктрина за времето, посочена в Атхарваведа, защото поставя Господар, който да го управлява. А в Атхарваведа, времето е представено така;
"Във времето (кала) е впрегнат коня.
Седем лъча, хилядооки, нестареещи, многобройни.
Заблуди се издигат, но мъдрите виждат през тях, кръга на всички светове.
Времето се движи от седемте чакри и достига седмото небе на безсмъртието.
Времето е породило всички тези светове, то е първият бог.
Времето поражда потомството, в началото на времето е Праджапати.
Самият свят и костенурката са чрез времето, жарта е родена от времето "
И така тези два взаимопротичащи процеса на вътрешното и външното, довеждат до една проста необходимост, да се създаде ключ, който да отключва небесните порти и осигурява пътуването през времепространството. Това трябва да стане през Слънцето, което управлява и Времето. Затова се налага консолидация на много бройните му лъчи ( Магура и Байлово) в седем лъча, за да се премине през седемте порти и съответно да се разключат и седемте чакри, които движат времето.
Всеки лъч придобива символ, който вибрира с пулсациите на всяка чакра и всяко едно фино енергийно поле. Символите са два, защото като отидеш, трябва да се върнеш, като усилиш, след това трябва да намалиш, като вземеш, след това трябва да дадеш.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Истината за фалшификацията „древен български слънчев календар” – „най-съвършения календар на света”
ОтговорИзтриванеОсновите на „древния” български слънчев календар – „най-съвършения календар на света” са поставени от французина Густав Армелин през 1888 година в неговия проект за световен календар, известен като Календар на Армелин.
През 1954 година проект на нов 12-месечен календар (аналогичен на календара на Армелин) бил одобрен на 18-ата сесия на икономическия и социалния съвет на ООН и бил препоръчан за разглеждане на Генералната асамблея на ООН. (Той обаче няма нищо общо нито с българите, нито с някакъв български календар.) До решение за въвеждането му обаче не се стига.
От тези проекти за всемирен календар пръв се възползва адвокатът Димитър Съсълов, който в допълнението към труда си „Пътят на България” през 1957 година се явява фактическият създател на „древния прабългарски слънчев календар”.
Делото на Съсълов е продължено от друг един адвокат – Йордан Вълчев в книгата му „Календар и слово”, С. 1986 г., допълнена от „Календар и хронология”, С. 1994 г., който също се явява първомайстор на прабългарския календар.
Икономистът Петър Добрев, който вече се смята за корифей на специалистите по древната българска история добави измислицата, че прабългарският календар през 1976 година бил обявен от ЮНЕСКО за най-съвършеният в света, и се зае да оправи съвършеността на измисления от предшествениците си „прабългарски календар” в книгата си (и не само в нея) „Преоткриването на прабългарския календар”, С. 1994 г., като подобно на Съсълов и Вълчев без да посочва източници, представя нова компилация на „прабългарския слънчев календар”, описан от предшествениците му.
Ще подчертая отново: в науката засега няма данни за съществуването на прабългарски слънчев календар и затова е невъзможно да бъде одобряван от ООН.
© Ванко Николов ©_Бльгаринь° ®˜Ⓥ