Древнобългарският Календар

Много хора погрешно приемат тази година за началото на българския календар. Според нея, сега трябва да сме 7514 г., докато на Еднажден миналата година ние се честитяхме с новата 6777 г. по българския ни календар. Откъде идва тази разлика.
Всичко започва с проф. Златарски. Tой се позовава на един договор между Византия и България от 823 г. с Кан Субоги Омуртаг, където е записано, че е станало в 6328 година от сътворението на света.
Оттам с елементарна сметка, той дава годината 5505 пр.н.е. като начало на календара. Това негово твърдение се приема безрезервно нататък, и всички го приемат като начало на българския календар.
Само че има едно обаче. Така отбеляано като начало на света идва от византийското летоброене. Това не е и календар, защото те нямат календар.
Ромеите използват видоизменения юлиянски календар, с разликата, че началото на годината започва от 1.09 и завършва на 31.08 следващата година.
Фанариотите някак си не приемат този "езически" календар и леко го променят. Също така, освен "от началото на света", те използват и термина "индиктион", което ще рече група от 15 години.
При всички случай, това не е българския календар, а поромейчен юлиянски календар.
Въпросният надпис по договора с Кан Омуртаг е именно според тяхното си летоброене. Ето и типичен пример, как ромеите използват това летоброене;

Из “История” на Скилица – Кедрин;

“В 6508 [=1000] г., индикт 13, императорът (Василий) изпратил силна войска срещу българските крепости оттатък
Хемус под предводителството на патриций Теодоракан и на протоспатарий Никифор Ксифий.
Ромейската войска превзела Големия и Малкия Преслав, както и Плиска, и се върнала невредима и победоносна.”

С докс започва българската Нова година. С докс започва поредният 12 годишен цикъл. Затова и тогава - в трите дни от неделя до сряда (Коледа) се е колело прасе, древна българска традиция, останала до днес. Всичко в този календар е изместено с един месец. Неслучайно! Най-лесно можете да го изчислите като приравните Докс със зодиака на Козирог. И оттам нататък всеки може да направи другите изчисления. Годините Докс са 1971, 1983, 1995 и т.н. Който сам иска да го провери, може да използва като отправна точка не онзи договор, а един друг надпис от това време - Чаталарския надпис. В него директно са посочени двете летоброения - ромейското и българското. Годината е 821г. по съвременния грегориански календар или по истинския Български календар - шегор, елем. Година телец (3-та от 12 годишния цикъл), месец елем (22.09-21.10). Оттам нататък е елементарна математика, като имаме предвид, че Шегор е 2009 г. и разделим тези 1188 години оттогава на 12.
Много си задават въпроса - с какво тогава българският календар е най-стар и най-точен? Отговор на това можем да дадем веднага. Ромейското летоброене не Е календар. Те използват Юлианския, като променят само новата година. Защо приемат 5505 като сътворението на света? Допускам, че това наистина съвпада с края на последния черноморски Потоп, което е останало от преданията на гърците, които пък са го заимствали от тракобългарите и предците им - беласите. Разликата от сътворението на света - 5505 пр. Хр. и началото на българския календар - 4768 г. пр Хр. е само 737 години, което си идва в същата епоха. За сравнение по еврейския календар сега сме 5770г., което е над хилядолетие по-късно. Следващият най-точен календар след българския - този на маите е значително по-късен. Техният е слънчево-плеядиянски, започва от 3114г. пр Хр. и свършва след 3 години. Грешката му спрямо тропическата слънчева година е само 1.98 дни за 10 000 години. Грешката на грегориянския календар, приет в България на 31.03.1916г. е 3.02 дни. Грешката на българският календар за това време е ... 0.02 дни. Сами си правете изводите. Другото огромно предимство според него е, че всички дати през цялата година съвпадат на точните дни от седмиците. Така, ако сте роден в неделя, ще знаете, че винаги ще си празнувате рождения ден в неделя. Затова през 1976г. ЮНЕСКО приема нашия календар като най-точния и дори тогава е имало опит да се приеме наместо грегориянския. (с разликата, че са искали да Новата година да си остане на 1.01). Нашата Нова година обаче неслучайно започва именно в неделя, Еднажден. Денят на зимното слънцестоене. Българският календар най-добре може да бъде описан като слънчево-юпитерски. Древните ни предци много добре са знаели, че Юпитер е газов гигант и са го отнасяли като слънце, а не планета. Което е и правилното. Както Канът е имал наместник, Капкан - така и Еньо си е имал наместник - Янкул. За ориентир като начало на новата година са използвали в кой двор от Зодиака е бил Юпитер в деня на зимното слънцестоене. Точно както за ориентир за началото на новата епоха са използвали в кой двор ще отиде Слънцето при залез в нощта на пролетното равноденствие. Сега първото изгряващо съзвездие на 21.03 вече е Водолей - епохата на Агни. Преди 6700 години обаче Слънцето е отивало при съзвездието Телец, където са и Плеядите.

Българският календар добавя Еднажден към обичайните 364 дни, разделени на 4 по 91 дни. Всеки сезон с два месеца по 30 дни и първия с 31 дни. Златно математическо деление, което не спира дотук. Тези дни могат да се делят на 7 и дават 52-те седмици в годината. Веднъж на 4 години се е добавял още един ден както сега. Той се е добавял през лятното слънцестоене, диаметрално противоположен на Еднажден. Наричали го Слънчев ден -Бехти, който се добавя преди сегашния Еньовден. По този начин седмицата е започвала от неделя. В кумранския календар, както и този на Енох (Еньо), седмицата започва от сряда. При българския след Еднажден в 3-те дни на Отключеното небе до сряда е било забранено да се работи. А тогава се е чествало Рождеството на Млада Бога - Коледа. Цикълът от 12 години е групиран в по-голям от 5 по 12 или 60, редуван както Ин и Ян с женско и мъжко начало. Сравнете го с 52-годишният на маите. При нас не Плеядите, а Юпитер го е обуславял. Според техните изчисления, на 10 080 години е трябвало да извадят 3 дни, които премахват и 3-те дни грешка между календарната и тропическата година. 10 080 е кратно на 3, а 3360 е кратно както на 12, така и на 5. Виждате сами с каква неземна точност са разполагали като махат дори тези 3 дни отклонение, което има при грегорианския календар. Откъде са ги имали тези знания?

"Божие откровение въплътено в човешка наука." Като всяко нещо, което са правили древните ни предци. Българите! Близко е времето, когато ще бъде възстановен отново българският ни календар. Защото Времето ни дава възможност в Саракта да се извършват свещенодействия. Точното време е толкова важно, както точното място и точната символика. Сравнителната таблица е дадена тук , макар и да има допусната техническа грешка, започваща с 1974 година на 3-тата колонка.

За Календара и Седмолъчицата

Въпросът е календарът дали има някакъв божествен или извънземен произход или чисто научен за онова време.
Българският Календар е съчетание на двете, той е божие откровение въплътено в човешка наука. Основен принцип залегнал в календара е онова, което четем в Муртафларския надпис;
"Подвижните светила са 7. Небесен господар /бог/ им е Слънцето. То и Юпитер, Време - господарят управлява."

Това е един пълен преобрат на ведическата доктрина за времето, посочена в Атхарваведа, защото поставя Господар, който да го управлява. А в Атхарваведа, времето е представено така;

"Във времето (кала) е впрегнат коня.
Седем лъча, хилядооки, нестареещи, многобройни.
Заблуди се издигат, но мъдрите виждат през тях, кръга на всички светове.
Времето се движи от седемте чакри и достига седмото небе на безсмъртието.
Времето е породило всички тези светове, то е първият бог.
Времето поражда потомството, в началото на времето е Праджапати.
Самият свят и костенурката са чрез времето, жарта е родена от времето "
И така тези два взаимопротичащи процеса на вътрешното и външното, довеждат до една проста необходимост, да се създаде ключ, който да отключва небесните порти и осигурява пътуването през времепространството. Това трябва да стане през Слънцето, което управлява и Времето. Затова се налага консолидация на много бройните му лъчи ( Магура и Байлово) в седем лъча, за да се премине през седемте порти и съответно да се разключат и седемте чакри, които движат времето.
Всеки лъч придобива символ, който вибрира с пулсациите на всяка чакра и всяко едно фино енергийно поле. Символите са два, защото като отидеш, трябва да се върнеш, като усилиш, след това трябва да намалиш, като вземеш, след това трябва да дадеш.