сряда, 7 септември 2011 г.

Част трета

Ранното християнство
Първите християни в Европа

Учението на Христос е било разпространявано от Него и 12-те Му апостоли сред юдеите. Затова първоначалният етап от развитието на християнството често пъти се разглежда като реформа на юдаизма. Излизането му извън тесните рамки на юдейските общини е започнало в Мала Азия и на Балканите като резултат от проповедите на апостол Павел и на учениците му. Относително многобройни християнски общини бързо са се появили на територията на Македония, Тракия и Елада. Те са станали плацдарм за християнски мисии в други страни. Някои специалисти (например Д. Оболенски) считат, че днешна Македония е древната люлка на христианството.
Еретици за юдейството

Исус Христос се е родил и е проповядвал в Юдея, затова първите християни са били юдеи, възприели учението Му. Те общо взето са се придържали към юдейските обичаи и празници, така че в някакъв смисъл са били “юдеи-реформатори”. Но в същото време са били и “еретици” спрямо традиционната юдейска религия. И наистина, ортодоксалните юдеи – “зилотите” – са се отнасяли към тях като към еретици.

Затова християните все повече и повече се чувствали в синагогите като прокълнати и като истински еретици, и са се ориентирали към свои отделни религиозни сбирки.
Събранията на първите християни

В най-ранния период от съществуването на християнските общини все еще не е имало специални постройки или помещения за техните богослужебни събрания. Последователите на апостолите са се срещали обикновено в домовете на заможните вярващи, а по време на преследвания от страна на властите – в подземия, катакомби или бани. Гробищата също са били считани за свещени места, тъй като там е бил правен помен за приелите мъченическа смърт събратя.

Успоредно с това, за липсата християнски храмове е имало и емоционални причини. В своя стремеж да се различават във всичко от езичниците, чиито храмове са били богато украсени и чиито богослужения са били пренаситени с тържествена обрядност (както е в днешните православие и католицизъм), християните съзнателно са се стремили към простота и външна скромност. Те са вярвали, че на Бог може да се служи с вяра и истина, които нямат нужда от церемонност. И макар че нито една религия не може да мине без култ, без обреди и без специални места за молитви, християнският храм, какъвто го познаваме днес, не е типичен за периода на ранното християнство. Например, според специалистите, иконите не са били одобрявани от повечето вярващи (както по-късно от някои богомили). Живописта им е напомняла за езическата помпозност, и затова са я избягвали.
Богослужението на първите християни

Наличните данни сочат, че раннохристиянското богослужение е протичало по проста процедура (както при богомилите). Обикновено по време на събранията се е четял текст от св. Писание с тълкувания, произнасяли са се общи молитви и са се пеели песни.
Задължителните езически публични церемонии

Още от дълбока древност почитта към римските езически богове е била изразявана или с частни жертвоприношения (sacra privata), или с публични церемонии (sacra publica). Във втория случай публичните церемонии са били разглеждани като проява на гражданско отношение и признание на легитимността на владетелите, т.е. като лоялно отношение към властта.

Изглежда, че от гледна точка на римските религиозни традиции водеща роля са играли външните прояви на култа: изпълняването на култовите обряди и участието в тях. Особено място е било отредено на публичните церемонии и на използването на храмовете. Липсата им е пораждала подозрение, което е намерило израз в думите на съвременниците «да презираш храмовете означава да отхвърляш императора». Това разбиране е било тясно свързано със започналото по времето на Август обожествяване на императора. Естествено, щом церемониите са се провеждали в чест на императора, то отсъстствието от тях е било възприемано като неуважение към него, и даже като пряко предизвикателство. Затова когато в края на I в. императорският култ се усилил и жертвоприношенията пред статуите станали задължителни за всички, отказалите да участват в тях християни били подложени на жестоки репресии и унищожение.
Обвиненията по адрес на първите християни

Доста бързо омразата към християните обхванала даже образованите представители на гръко-римското общество. Известният историк Тацит определя своето и на съмишлениците си отношение към християните с констатацията, что са ги преследвали заради извършваните от тях мерзости (буквално същите формулировки срещаме и в писаното от католиците и православните за богомилите). Подобни квалификации се срещат и у други автори, очевидно под влияние на разпространяваните сред тълпата слухове за “кръвожадността” на християнските богослужения.

Ориген в съчинението си "Против Целс" (написано според специалистите около 235-238 г.), разказва следната история:

"Когато започвало проповядването на християнството, те [юдеите] се опитали да оклеветят Евангелието, казвайки, че християните принасяли в жертва малки деца и яли плътта им; а също и че по време на събранията се те – за да се предават на делата на мрака – гасили светилниците и се отдавали на разврат – всеки с първата, която му паднела под ръка."

Срещат се и обвинения, че християните се отказват от участие в публичните церемонии и че нямат храмове (буквално същите писания четем в католическите и православните нападки към богомилите). Така суеверната тълпа виждала в християните “ненавистници на човешкия род”.

За да се защитят, християните се опитвали да водят спор с предразсъдъците и упреците към тях. Обвинявали ги (точно както и богомилите) във враждебност към държавата и в бунтарство. Християните трябвало да доказват (често пъти без успех), че това не е така.
Кръщаване с вода

Известно е, че много от първите християни (както и богомилите) не са имали обичай да кръщават с вода. Затова пък подобни ритуали е имало в култа към Митра. Специалистите отбелязват, че посвещаването в митраизъм е било съпроводено с многобройни измивания с вода, “своеобразно кръщаване, което е трябвало да измие от новите вярващи нравствената нечистота. Това “пречистване” е можело да бъде или символично поръсване с вода, или пък истинско измиване.
Кръщаване по ап. Павел

За разлика от християните - последователи на Яков и Петър, направлението на Павел е предпочитало (както и богомилите) кръщение с Дух (pneuma), а не кръщаване с вода.
Причастие с хляб и вода

Митраистите са имали и причастие, което е наподобявало християнското причастие; важно е да отбележим, че неговите елементи са били хляб и вода, а не хляб и вино.
Включване на езически култове в християнството

В стремежа си да привлекат почитатели на други религии, някои представители на духовенството започнали да използват ритуали и местни обичаи в християнското богослужение. Това довело до някакво “сближаване” на християнството с езичеството. Например някои богове били въведени в църковната символика като ангели, а “демоните” (т.е. “низшите богове”, или “добрите гении”) се влели в аналогичния култ към светиите.
Кръстът като символ на християнството

Християнската традиция приписва на св. Елена, майката на император Константин Велики, намирането на кръста, на който е бил разпънат Исус Христос. През 335 г., по време на церемонии, е бил официално въведено почитането на кръста. Обаче преди той да навлезе във всекидневната практика, е изминал още един век.
Прилика на християнството и митраизма

Постепенно външната, обрядната страна на християнството заприличала на митраизма. Специалистите подчертават, че

“Сходство между двете враждуващи църкви е било толкова голямо, че поразявало всички умове даже през античността."

Цял комплекс от факти насочва към следната

Хипотеза. По времето на Константин Велики към новата набираща популярност и влияние религия – християнството (към която е проявявал благоскловвост и самият император) - се е присъединила голяма част от езическото жреческо съсловие. Под негово влияние християнството е претърпяло значителни реформи: към него са били добавени много езически обреди, култове на местни светии и др. Така “първите християни”, които дотогава са страдали от езичеството и са се борили против обредите и церемониите му, са останали “еретици” за новата Църква: бившите жреци, приели християнска вяра, са продължили да ги преследват за същото отхвърляне на същите езически обреди и церемонии, които след реформите са станали вече “католически” и “православни”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар