Главни въпроси в старобългарската история

Човек без памет е загубен, народ без история е обречен, той е в предверието на смъртта си.
Най-здравата защита на българина срещу асимилацията е в познанието на историята на собствения му етнос....


С това познание той не може да бъде с ниско самочувствие и дребнави цели и идеали, не може да бъде манипулиран или нечий роб. Защото живее в свобода и дарява такава. Българите не са поробвали, а са освобождавали поробените.”Всеки роб, стъпил на наша земя е свободен” – гласи старобългарският катехизис

Така се очертват две тенденции в нашата историография: народът се стреми към историческите си корени, докато враговете му се мъчат да ги крият и фалшифицират. И двете тенденции работят усърдно като втората цели:


1. Физическо унищожение – робството.
2. Духовно унищожение – разрушаване на паметници.
3. Духовна и социална асимилация.


Затова необходимо условие за бъдещето съществуване е да имаме своя история, а не такава, писана от чужденци. Осъзнали това, двама български будители – отец Паисий и дервиш Хисиметдин Муслими – пишат такива. Техните две истории на България, макар и не съвсем точни, са събудили българската памет и 120г. по-късно Дунавска България е възстановила своята държавност. След това така наречените Велики сили я разпокъсват и фалшифицират нашата история, диктувайки вражески тенденции. Дунавските българи имали по-щастлива съдба от волжските – 200 000 българи били избити в Русия. Руското самодържавие издигнало пирамида от отсечените глави и карало кавказките ни братя да се кълнат пред нея, че не са българи, а каракачани, балкари, кумъки... Мишарските българи били изгонени от градовете им със забрана да ги приближават по-близо от 20 км. Така те били подложени на мор. В Башкортосан било избито цялото население: старците – с дървета и камъни, пеленачетата – посичани със саби, жените – с разпаряне на коремите, бунтовниците били набучвани на колове, прекарвали куки през ребрата им и ги избивали с оръдия. В леда на река Мензел пробили отвори, в които мушкали всеки 39 от 40 души, докато труповете я задръстили. В края на краищата българите били преименувани: мишарски, тюменски и казански – на татари, сербийските българи – на чуваши, а уралските – на башкири...


После победителят определил какво да се пише в историята. Така били създадени “бащите на българската история”. Руският професор от български произход Марин Дринов в специална брошура от 1872г. пише за “безбойните славянски маси претопили шепата българи, от които останало само името”. Това е по същество една историческа фантастика или автоматично прехвърляне на модела на руската история върху нашата.


По подобен начин професор Иречек “образува” българската държава от “полудиви скитащи племена”. На своята 21-годишна възраст той би могъл да бъде блестящ литератор или фантаст, но за определяне генезиса на един народ са необходими повече проучвания и познания.
Професор Златарски пише в Берлин “История на българската държава” с приложени карти, по които България никога не е владеела Тракия и Македония. Когато Стамболийски протестира срещу несправедливото разпокъсване на България при Ньойския договор, съюзниците-победители му казали да прочете книгата от “бащата на българската история” – професор Златарски.


Друг ярък пример от съвременната ни история е колосалният труд на професор Дим. Ангелов “Образуване на българската народност”. “Славянското море погълнало незначително число българи”. Авторът обявява великите исторически факти за “съмнителни” или “незначителни”, а пресилва всички противобългарски твърдения. Но кой печели и кой губи от това?
Така българската история е оформена спорд политически интереси на чужди народи, а българските историци се явяват епигони на чужденците и служат на техните интереси.


В края на краищата в официалната ни история са се оформили три лъжливи постановки:
1. Западен модел
Той представя българите като незначително племе към тюрките, което се свързва със “славянски племенен съюз” и неясна “тракийска общност” От това сборище се е родил българският народ.
2. Руски модел (проф. М. Дринов и др.)
“Южните славяни – българи – се отделили, но трябва да се възвърнат и приобщят към великата славянска страна – Рус!”
3. “Български” модел
Чехът Томашек извежда името на етноса ни от “булг” – боклук, разбойник, а не от “бълг” – светли, силни, сияйни. Проф. Ст. Младенов преписва първото тълкуване като това мнние се възприема от БАН с прибавки от гръцко-византийски коментари.


Така нашата история е оформена от руско-славянската идеология, трансформирана после към руско-комунистическата. В резултат руският интернационализъм доминира и заглушава българското родолюбие. Така старата българска история за величието и културната значимост на древните българи е принизена, изопачена или отхвърлена. Така се прекършва достойнството на българина и вярата му в народните идеали.
Седем проблема на старобългарската история.


1. Славянизацията на българите става около X век, когато се налага византийското християнство. То унищожава методично древните ни летописи. Панславянската доктрина възниква през XIXв., когато Османската империя запада и Русия се ориентира към покровителство на “славянските балкани” с тенденция към проливите. В изпълнение на този план, Панславизмът скрива предславянската ни история и прекроява останалата с оглед за световно завладяване на руската имперска служба. Според нея “Матъ Русия трябва да стане освободител, покровтел и обединител на всички славяни”, след като те са подходящо асимилирани във всеобщ славянски език (руския) и славянска вяра – руската православна църква. Тази доктрина достига идеята за “славянска превъзхождаща раса”, която води света към “славянската предопределеност”.


Българите не могат да бъдат славяни по простата причина, че са много по-стар народ от тях. Славяните се явяват на историческата сцена около седми век, когато българите им правят държава, след което отново не участват в историята.
Когато питахме чувашките учени за какви славяни на Волга говори арабският историк Ибн Фадлан, те отгвориха: “Това не е етнос. Така арабите наричат всички северни бели народи.”

2.Начало на хуно-българската имперска държавност


Руско-славянската идеология не допуска тази връзка между двата народа и я запечатва като табу. А вече се знае, че кан Исперих пристига на Дунава начело на хуно-гонд-урите (гонд – висок, висш, Ур е столица). Също така българските владетели носят титлата архон, което означава ариец, благороден хун (хон). Българският етнос може да се открие: при индоевропейските тохарци, в родината им Ордос на Жълтата река, при създаването на Китайската империя, при построената му заедно с други иранци друга родина около Тиян Шан, в съюзи със сармати и различни племена от Приуралието Прикаскапието и Приволвожието да Дунав, докато през 375г. участва във Великото преселение в Европа.

3. Уникална и самобитна култура


За нея се мълчи, говори се малко или се изопачава. Мълчи се за великата култура и астрономия на хунорите и за гроба на Кубрат с най-голямото за Европа златно съкровище. Именникът на българските ханове е построен върху 12-годишен животен кръговрат, изискващ астрономически наблюдения и изследвания в продължение на няколко века (с какви телескопи и часовници?). На базата на този календар Борис Рогев поставя началото на българското летоброене в 4768г. преди Хр.


През средните векове съществува българска духовна империя, чиито очертания значително превишават географските граници. Така че балканската култура се създава от българи.

4. Откога са българите тук?


До ден днешен, нашата история започва в учебниците от VI-VIIв., т.е. след идването на славяните. И, ако някой заяви пред интелигенти или историци, че кан-ю Аспарух не идва, а се завръща по нашите земи, че тук и преди него е имало българи и България, той ще бъде отречен категорично. Големият Заговор срещу България старатебно е унищожил или скрил източниците, които разпространяват тази “ерес”.
За да не бъда голословичен или обвинен в (българо-) пристрастрие, ще посоча няколко източника, които все още могат да се намерят.


1. В “Именник на българските канове” Аспарух е пети по ред български княз на Дунав. Що за история! Има ли национална история, която да започва от петия си владетел? По света няма, но у нас има!
2. През 1937г. в София излиза “Кротовата България и покръстването на българите” на д-р. Ганчо Ценов. Авторът твърди, че българите са стари тракоилирийци и хуни, населявали Мизия, Тракия, Илирия и Македония много преди славните. Аспарух е довел хуногурди и българи в Мизия, където отдавна живеели техните братя българи.
3. В хрониката на архиепископ Йоан от Никиу се говори, че в началото на VIв. Мизия се е казвала България.
4. Летописът на поп Йовчо от Трявна, съставен от изчезнали днес книги от царската и патриаршеската библиотека на Велики Преслав обхваща периода владетели от VIIв. Пр. Хр.до Vв. Сл. Хр. Един от тях по нашите земи е хунобългарският вожд Атила от рода Дуло.
5. Отец Паисий, поп Йовчо и йеросмонах Спиридон говорят за една паметна битка при Одрин през 378г., в коят хуни и българи разбили 80 000 византийска армия и българите убили император Валент. На гроба на победителя кан Алип-би е издигнат монумент сас знака на рода Дуло – символ на българската царска власт.
6. Хлонографът на Момзен от 354г. споменава за българите, които живеели в днешните ни земи.
7. На картата на Йероним от Ivв. Мизия е означена като България.
8. Докато Пасаий посочва 378г. когато първото идване на българите от Волга тук, отец Спиридон го датира 986г. пр. Хр. В лицето на масагетите, които доказва, че са българи.
9. С промити от атеизма мозъци, историците може да считат библейските информации за българите за ненаучни, може да не са запзнати със свещените индийски писания: ведите, писани от български брамини и Махабхарата и Рамаяна, описващи преселенията и управлението на българите в Индия, но биха могли да цитират своите древни колеги като Еводий, Касидор, Комес, Марцелин, Йоан Малала, които считат българите за стари тракийци и илирийци.
10. Старите хронисти разграничават българите от другите народи поради тяхната самобитност, цивилизованост и многобройност. В “Анонимен хронограф” (римски сборник от 345г.) се споменава, че са наследници на Зиези – син на Сем и внук на библейския Ной.

5. Кога са покръстени българите?


Както д-р. Ценов, така и отец Спиридо смятат, че българо-илирийците са стари християни, кръстени лично от... апостол Павел. Преследван от евреите, заедно с ученика си Тимотея, след Троя той се отправя към нашите градове Филипи и Солун. С това българите се оказват първите християни в Европа, поради което отец Спиридон ги нарича “чада апостолски”. Християнството, получено от христовите апостоли, е различно от пищната церемониалност на византийското. Затова, когато Аспаруховите войни пристигат, византийците не ги наричат “езичници”, т.е. – непокръстени, а “нечестивци”, т.е. “еретици”.


Чистата българска вяра завинаги ще остане “еретична” спрямо византийската, дори и след мнимото покръстване от Борис I. То се явява един конюктурен политчески акт, тъй като българите са кръщавани неколкократно през различни периоди: в 619г. кан Орган (чичо на хан Кубрат), с цялото си обкръжение приема християнството в града на Константин. 11-годишен Кубрат изучава Библията в Константинопол. През 682г. кан Илипвер прави ново кръщение в Кавказ, където българите са се върнали към Тангра. Аспарух е също християнин, което се доказва от разкопките на гроба му във Вознесенска. Кан Тервел също е покръствал в християнството според Паисий. Намерен е оловен печат са надпис: “Богородице, помагай на цезаря Тервел!”. Дори и на златния медальон на “гонителя” Омуртаг се вижда корона и кръст, а в 24-колонен надпис той възхвалява кан Крум в текст, осеян с кръстове. Такива доказателства могат да се намерят и при други български канове – Маламир, Пресиян и др.


В българската империя винаги е царяла религиозна толерантност между няколко религии. Българските държавници са се борили срещу византийската политика чрез християнството, а не срещу самото християнство.

6. Причини за покръстването.


То не е свързано с лични верски схващания, а със съдбата на хуно-българската империя. Държавното устройство на империята се състояло от юрти_семейства№, малки и големи родове, колена и крила. До времето на Борис тя се е управлявала от 100 големи рода, представляващи постянни административни единици. Обединението от няколко рода образувало “коляно” – още по-устойчива административна единица.


Незнаейки тази йерархия (съзнателно или не) историците са наричали българските колена “племена”, което е недопустимо, понеже племената представляват най-низша групировка на примитивни хор.


Империята се състояла от три крила: средно тяло – Ордосът, дясно – Онгът и ляво – Солът. Тези крила се състоели от по няколко колена. Управлението на империята било според родовата право – към него влизали и съвети на военните. При уседналия живот, към който се ориентирали българите се повишава гъстотата на населението и родът се измества от индивида. Родовото право не разглеждало отношение между индивидите. Затова то трябвало да бъде изместено от гражданското право, което изисквало коренно преустройство на имперската държавност. Такъв правов кодекс – обществено законодателство за личните права и задължения – давало християнството.


След дълго обмисляне (14 години) кан Борис се решил на това. Затова той се явява спасител на българската на родност, тъй като всички други подвижни народи са изчезнали. Това било неговото първо велико дело.


Позитивни последствия:


1. Родовият строй се сменил с индивидуално гражданско право.
2. Българите са спасени от византийска инвазия.
3. Ликвидация на харемите – подобрена икономика.
4. Укрепване на държавната власт.
5. Осигуряване на международен авторитет на България в бъдеща християнска Европа.
6. Консолидация с други българи християни.


Борис е трябвало да се пребори и оцелее между два колоса – две империи, две църкви – византийското коварство и римския меч. Той се справил с тази задача, като ги скарал (870г.), след което обявил независима българска църква с призива:
“Един народ, един кан, един Бог!”


Виждал напред в бъдещето и недопуснал миналото да се върне, потушавайки болярския бунт. Волята на кана е свещена, а болярите милеели за харемите си и вдигнали меч срещу него. Насилието не винаги е зло. Това е филасофски проблем. Дали е насилие : късането на плевелите, избиването на вредителите, прочестването от дървеници, кучето пред дома ни, системите срещу крадци, защитните армии? Операцията на лекаря не е ли насилие? Умно ли е да се сърдим на хирурга, спасил живота ни, за днешните ни несгоди?
А точно това правят днешните обвинители.

7.Приложение на книгите


Кирил и Методий са благословени по политически цели от двете църкви. С признанието на българския за 4-ти свещен език Борис започва да реализира идеята си за сливане на вси словени – хора на словото, на Бога. Затова още на Спасов ден в 866г. той иска признанието на Цариград и Рим за самостоятелна българска църква, и настоява за това цели 20 години, въпреки бесните откази на Рим и Цариград. После отхвърля анатемата на Кироло-Методиевото дело, приемаучениците им – синове на негови боляри от Плиска – и ги праща в македонските планини, където е построил манастири, за да обучават български свешеници в български молетви и проповед и преписване на свещените книги на български език.
Това е второто велико дело на хуно-българина Борис: “Българо-славянски-ят “ език става официален и задължителен. То продължава до 893г.


Учениците съзсават по поръчка на Борис нова българска азбука – Кирилица (Борисова азбука). От 893г. този български език се превръща в имперски върху площ от 1 милион кв. км. При това дело самите българи трябвло да изоставят старобългарския като езически и противохристиянски според византийските определения. Така независимата българска църква и езикът възникнали под щита на новосъздадената мощна империя. Смяната на език и писменост довело до третото велико дело на Борис – българо-хунските мисии на Запад и на Север – Молсова, Украйна, Русия. Българската култура се налагала навсякъде. Така 100 години по-късно откриваме българската княгиня Олга омъжена за скандинавския княз Игор и канонизирана за първа руска светица. В далечния север тя изгражда град Плиска (днешен Псков№, Переяславл (Преслав) и Рилск.


Това е вече четвъртото велико дело на Борис, развило се далеч след неговата физическа смърт : живот и дейност на българската духовна империя, царяла в Европа от IX до XVI в. На базата на българската азбука, език , литургия и книжнина.
“По делата ще ги познаете” – казва великата книга.


Делата на хуно-българина Борис го характеризират като велик Посветен, кан и колобър. Затова учителят Беинса Дуно го нарича “най-великият българин”.


Мисля, че тези 12 проблема:
- 2-те исторически тенденции (да се извадят или скрият българските исторически корени).
- 3-те фалшиви модела за тези корени: Западен, Руски и “БАН” –ски).
- 7-те кардинални въпроси на старата ни история:(Славянизацията на българите, Хуно-българската имперска държавност, Уникална и самобитна култура, Откога са българите на Дунав?, Кога са покръстени българите?, Причини за покръстването, Смяна на език и писменост) както и 4-те велики дела на Борис I: (Покръстването, Синхронизирането на език и писменост, Българо-християнските мисии и Процъфтяването на българската духовна империя) са тестове за историческа и гражданска зрелост на всеки българин, бил той историк или обикновен гражданин.

От книгата на Христо Маджаров - "Големят заговор срещу българите"