Орфеево Цвете

Българите са живяли по тези земи от хиляди години, не са само от 1300 години както съвременните историци се опитват да ни втълпят, ами от много по-отдавна. България е единствената страна в Европа, която е запазила родственото си име. Защо ли е така?
Какво дава сила на Българския Дух да се прероди отново и отново? Защо въпреки географското разположение на кръстопът и непрестанното чуждо влияние, въпреки постоянната смяна на религии и постоянното изопачаване, Българите успяват да запазят корена си, песните си и традициите си?

Дали пък отговорът на този въпрос не се крие в едно ... цвете?

Цветето Родопски Силивряк (Haberlea rhodopensis), още известно като Орфеевото цвете, каберлия, китара, безсмъртниче, стирака и шапива билка, е от семейството на Геснериеви растения.
Било е познато още от древни времена. Римляните даже са го изобразявали на монети. Императори идвали в Родопите да му се кланят. Защо ли?
Смята се, че нашите деди траките са го използвали като лечебна билка и е било записано в легендарната книга на Орфей "Магическа ботаника". Едно от имената на Силивряка е "шапива билка", защото е известно, че лекува животните от болестта шап.
В съвремието цветето е документирано и именувано най-напред в Родопите, по поречието на Чепеларската река Чая, край Бачково .

Силивряка не се намира много лесно. Цветето е малко свенливо, крие се, расте на кичури - по скални терени (варовикови), най-вече по пукнатини на скални разкрития, на места с високата въздушна влага, предимно в дъбовия и буковия пояс (от 250 до 1400 м надморска височина). Записано е в Червена книга на България в 2 тома. Т. 1. Растения. С., БАН, 1984.
Интересното за това цвете е, че е като митичната птица феникс. Установено е, че може да преживее над 30 месеца без капка вода и при овлажняване започва отново да се развива нормално. Цветето изпада в състояние на анабиоза (мнима смърт).
Силивряка е покритосеменно растение (Angispermae), което го прави много адаптивно в екосистеми на суша.
Друго характерно за Силивряка е, че е реликтен организмов вид или реликт. Реликт е живо същество, чиито видов генезис е по-стар от преобладаващата част на дадено растително или животинско съобщество. Зараждането на вида е в геоложки период, чиито условия са били по-различни от настоящите, но въпреки промените на които видът е оцелял до съвремието. Това напомня ли ви за някого?
Смята се, че възрастта на вида Силивряк е ... над 2 милиона години, чак от ледниковия период! Растението е било природно разпространено по цяла Европа, но сега то се среща само в Стара планина, Средна гора, Родопите и Тракийската низина. Защо?
Цветето е много чувствително. Когато сянка падне върху него, то веднага свива цветята си. На слънце се отваря. Това напомня ли ви за някого?
Силиврякът много прилича на иглика, но цветовете му имат синкаво-бяла окраска. Древните легенди свързват цветето с божествения нектар амброзия и дълголетието. Цветето е също една от съставките на т.нар "тибетски чай на младостта", който изчиства бъбреци, черен дроб, жлъчка, шлака по кръвоносни съдове, стомах и мазнини. Поради изключително силното му действие се пие само веднъж на пет години.
Силиврякът е известен още като Орфеевото цвете (Orpheus flower, λουλούδι του Ορφέα). В трактата "За реките" на неизвестен автор (псевдоплутарх) от 3-ти век, четем:
И в планината Пангей се ражда едно растение, наречено китара поради следната причина. Жените, след като разкъсали Орфей, хвърлили частите му в реката Хебър (Марица). Главата му по волята на боговете приела образа на змей, а лирата му по желание на Аполон се превърнала в звезда. От течащата му кръв се родило растение, наречено китара. Когато се празнували Дионисиевите празници, то издавало звук на китара.
Монетата с изображението на родопския Силивряк и изсечена от император Антонин Пий и изобразява богинята Родопа (с отбелязано име). Тя е представена като красива жена, легнала пред пещера, като е символ на голямата планина. В лявата ръка държи цвете, което е точно цветето на Орфей.

Българин=Силивряк

В момента живеем в условията на духовна, морална и материална суша. Цветето на Българския Дух се е свило, но не е мъртво. Подобно на Силивряка то има нужда от малко бистра вода и слънчева топлина, за да се роди отново.

Можем ли да го съживим?

Обърнали сме поглед на Запад/Русия, там където Силиврякът вече не расте (дали е случайно това:). Ако поливаме чужди корени, там други растения ще поникнат, но не и нашето.

Българският Дух е устойчив, но и малко свенлив, вирее по скални терени, най-вече по пукнатини и на места с високата въздушна влага! Той е там горе и чака вашата топлина и водица, за да се разцъфти отново.

Духът е горе в планината!

Родопи... Това не е най-високата, нито най-голямата, но е единствената планина – вероятно и в света – наричана “планината с душа”. Тази е планината, родила тракийския легендарен певец Орфей. Това е планината, в която се намира Кръстова гора - място, заредено с много духовна енергия, към което и днес се стичат хиляди хора, за да изцелят душата и тялото си. И най-важното: Родопи е планината, чиято красота спира дъха и ви кара да се чудите може ли толкова хубост да бъде събрана на едно място – борови гори, минерални извори, дъхави ливади.