част пета

Богомилската вяра


Богомилският канон

Богомилите не признавали голяма част от Стария Завет (“Моисеевите книги”), защото ги считали за творение на Сатаната. Според свидетелството на техния съвременник Евтимий Зигавин, те са имали седем свещени книги: псалтира, книгата на шестнадесетте пророка, Евангелията от Матей, Марко, Лука и Йоан и шестата книга на Деянията заедно с всички послания и откровения на Йоан Богослов.
Отклонения на богомилството от православната и католическата догми

Богомилите са упреквани от православната и католическата традиция в следното:

- имали са друга представа за сътворението и управлението на света;

- вярвали са, че Раждането на Исус Христос е било мнимо и че той не е имал човешка плът;

- противопоставяли са се на владетелите и на държавната власт;

- борили са се против робството - учили са робите да не работят за господарите си;

- не са имали църкви, събирали се в къщите на вярващи или на открито;

- не са ходили на “православните” богослужения, а ако са били принудени да участват в тях, са се престрували;

- отнасяли са се отрицателно към кръста;

- не са признавали православните и католическите светии, иконите и мощите; приравнявали са към идолопоклонство почитането на икони и мощи;

- отхвърляли са причастието;

- отхвърляли са кръщаването с вода.

Даже беглата съпоставка на тези “отклонения” с религиозната практика на ранните християни показва почти пълното им съвпадение.

Затова е естествено да предположим, че реформите в старото християнство, с които са въведени византийското “православие” и римският “католицизъм”, са били посрещнати с недоверие от много християни в България и другаде, които са предпочели да запазят старите си, дадени им от апостолите, принципи и ритуали. Вероятно стъпка по стъпка отношението на господстващите в Цариград и Рим християнски ръководители към “християнските консерватори” – богомилите, е ставало все по-отрицателно и агресивно, преминавайки в преследване на духовници и редови християни, унищожение на книги и други подобни действия.

Разбира се, богомилството е имало дълга – вековна – история. Макар и относително консервативно, то вероятно също е претърпяло промени. Затова е възможно на по-късни етапи то да е имало и някои по-различни черти и обичаи. Трябва да се има предвид и това, че то е било разпространено в различни, понякога отдалечени един от друг райони на Европа и Азия, и затова е естествено изповядващите го християни да са имали различни нюанси в религиозните си възгледи и практика.
Богомилството – “народно християнство”

Специалистите отбелязват, че самото название “богомили” се е появило чак в ХІ в., и че така са ги наричали православните и католиците. Самите богомили винаги са се считали за “християни”.

Въпреки това, официално и Католическата, и Православната церкви ги считат за еретици.

Но има учени, които доказват, че обвиненията в ерес са неоснователни. Например Дж. Л. Оудер е изтъквал, че те са били носители на “чистото християнство”. Анализът на учението и ритуалите им е довело известния познавач на богомилството Д. Оболенски до извода, че много от неприятните черти, приписвани на богомилите през ХІV в., не са влизали в учението на поп Богомил.

В неотдавна публикуваната си монография Г. Василев стига до още по-благоприятно за богомилите заключение: че тяхното учение е всъщност “народно християнство”.
Богомилските молитви и църкви

По-горе вече използвахме важния цитат за Богомил и Йеремия от сборника № 759 от XV в. в библиотеката на Троицко-Сергиевата лавра:
“Были беяху два еритика в болгарьскои земли. поп Еримиа, а другыи попъ Б(о)гоумилъ. ти бо много писаша канунов и стихеръ и м(о)л(и)твъ. Еретици были исполнили ц(е)ркви своеа ереси."


От съдържанието му разбираме, че:

1. Основателите на богомилството са написали освен другото и много молитви. С оглед на това стандартното твърдение, че богомилите са отхвърляли всички молитви освен една, буди основателни съмнения.

2. Еретиците са изпълнили църквите с ереста си. С други думи, службите им са ставали в съществуващи църкви. Излиза, че отправеният към тях упрек за отрицателно отношение към църквите трябва да се провери внимателно.
Привидно участие в религиозни церемонии

На богомилите се приписва заблуждаване на властите: ужким за да се представят за “правоверни християни” те посещавали литургиите в църквите, кръщавали децата си, причестявали се, строили си църкви. Т. е. държали се като истински християни, но правили всичко това – според обвиняващите ги католици и православни – “привидно”, престрували се.

Тези хлъзгави формулировки почти дословно съвпадат с подобните обвинения против първите християни. В дадения случай те дават основание за подозрения, че представляват чисто и просто повърхностно редактирани фрази, с които езичниците и юдеите са нападали и заклеймявали първите християни. Всъщност вероятно църковните ритуали на “обикновените” богомили са се различавали от православните предимно с простотата си и с липсата на обреди, заимствани от езичниците.