Богомилското учение

Богомилското учение

„Господи, помогни ми да въдворя съгласие
тук, където цари разделението.
Да установя истината,
тук, където цари заблуждението.
Да донеса надежда,
тук, където има само отчаяние“.

Св. Франциск от Асизи

В човешкото движение напред и нагоре всеки народ има своя принос в изграждането на духовното съкровище на съвременната световна цивилизация. Без да се спираме на нашите духовни постижения, оказали неповторимо влияние върху живота и развитието на другите народи, ще споменем един от недостижимите върхове: Движението-ерес на Богомилите. То остава незаличими следи върху съдбините на народите във Византийска империя, на балканските народи и на славяните в частност, на италианците от Севера на Апенините, на цяла Франция и преди всичко на юга й - земите на Прованса, Аквитания, на каталунците от Испания, по долината на Рона и Рейн, Елба и горния Дунав, по цялото крайбрежие на Нидерландия и оттам даже върху кралския английски двор.

Именно това движение-ерес на Богомилите, от мнозина заклеймявано, а от други възхвалявано, започнало някъде в началото на 9-я век и продължило чак до към средата на 15-я век, до идването на турските поробители, през всичките тези години е в центъра на европейските народи. И това е наш, признат от всички други, връх,

създаден от духа и душата на българина

за доброто на бедни и неоправдани, за изчистена искрена вяра и любов към Бога.

Кое кара поп Богомил или Боян Мага, начетен, духовно издигнат, вещ познавач на църковните канони и духовната философия, руган от мнозина заради българския си произход, да подеме едно колкото социално, народозащитно, толкова и църковно духовно движение? Дали дълбоката същност и необяснимост на духовния облик на българите, съединила в едно волността на безбрежните степи с топлината на славянския тракийски чернозем – плодороден за всяко семе? Или дошлите до гуша неравноправие, бедност и насилие, лъжа и притворство на властимеющите и чернодрешни църковни каноници? Или пък е излязъл от душата протест срещу неверната наша църква, неотговаряща на въжделенията на гладните и босите за хляб, забравени от всички хора? Или несъгласие с царската власт и феодалните насилници, поддържани изкусно от византийските асимилатори и недоброжелатели?

Така или иначе това духовно движение, наричано от мнозина ерес, много скоро се превръща в главен архитект и неподкупен арбитър на европейската средновековна история. И нищо, че българското и византийското православие единодушно го анатемосват и определят като „ерес на торбешите“, а католическите паписти с огън я горяли и с меч я секли. Наричали Богомилите „торбеши“, защото носели през рамо само една торба, в която кътали цялото свое имущество и храна. Огньовете на кладите и миризмата на горящо човешко месо започвали от Византийска Мала Азия през Константинопол до бреговете на Булгарона /днешна Барселона/, стигала до бурните води на Биская, през цялата земя на галите и франките до устието на Рейн и зелените поля на Албиона.

Богомилите учили народа прост и гладен:

„От Бог създадени с любов по подобие Негово, людете без разлика на пол и религия са равнопоставени. Бог не може да мрази своите чеда, защото вярата в Бог е любов в своята дълбочина и същност. Щото има и се доволства един, трябва също така за живот и дълги дни да има и друг. А във вярата между Господа Бог Създател и людете не бива да стои никой, който да ни напътства и ограничава, та нали любовта взаимна не търпи прегради. А когато си справедлив и делиш насъщния с нищия и нуждаещ се, значи си част от любовта на Бог, значи носиш нещо от духа му у теб. И тъй, като не си се родил с пари и богатство, не е справедливо да имаш това, което са ти дали родителите или придобил, тъй като и другите като теб не са родени с пари и нямат, защото ти си им ги взел. Не взимай, което не е твое, не лъжи и не убивай, тъй като живота не ти принадлежи!“

И никой не е могъл да спре учението на Богомилите. Те проповядвали равенство на мъже и жени пред хляба и равенство духовно пред Бога, равенство у дома и по света. И ако били „торбеши“ по всичките български земи, те били „патарани“ и „боргези“ от Черни Понт до веселата Адриатика, по планините Балкански до Венеция и Ломбардия, а по-нататък в земите южни на галите те са „албигойци“ и по-сетне „катари“. По цяла Западна Европа ги наричали още „льо Бугър“ /Българи/. И пишещите със славяно-български букви даки, самотитуловащи се като румъни, и четящите в църквите си Евангелието на църковно-български език руси и те не оставали назад и прилежно разпространявали „ереста българска“. Просто в своето съзидание,

учението-ерес на Богомилите било дълбоко правдиво.