част четвърта

Кога се е появило богомилството?
Произход на богомилите

Един от важните извори за произхода на богомилството е Сръбският синодик. Той е бил създаден в началото на XII век и съдържа сведения, че люлката на богомилството е била Тракия, и че на първо време там е бил неговият център. Други изследователи сочат Македония като огнище на тази вяра.
Основатели на богомилството

Смята се, че създател на “ереста” е бил поп Богомил; за това говори и самото название на учението. В един ръкопис от XVI в. в Московската синодална библиотека четем:

"Творци быша еретическимъ книгам в Болгарьскои земли. поп Еремеи да поп Бгумилъ и Сидоръ Фрязинъ Косцеи Цар Фрязих же и иных множество имены писаны в великом манакануне ..."
Тук редом с Богомил сред първите проповедници на богомилството е посочен Йеремия. Важно е да обърнем внимание и на другите две имена: Сидор Фрязин и Косцеи “цар на фрязите”, чиито имена авторът на цитата е взел от “великия номоканон”.

В сборник № 759 от XV в. в библиотеката на Троицко-Сергиевата лавра е записано:
“Были беяху два еритика в болгарьскои земли. поп Еримиа, а другыи попъ Б(о)гоумилъ. ти бо много писаша канунов и стихеръ и м(о)л(и)твъ. Еретици были исполнили ц(е)ркви своеа ереси."
Отново заедно с името на Богомил е споменато и името на Йеремия. Има данни, че Йеремия е бил син и ученик на Богомил.
“От Христос стъпка по стъпка”

От запазените сведения става ясно, че богомилите са имали специфична представа за появата на тяхното учение. Те са считали, че са преки наследници на първоначалното апостолско християнство, на “Христовата църква”, от която по-късно са се отделили Католическата и Православната църкви.

Според тяхната версия за развитието на християнството, древната Христова църква е била ръководена от апостол Петър, после от други папи, които спазвали евангелските принципи и били предани Божи служители. Обаче по-късно римският папа Силвестър получил “земна власт” и земни блага от император Константин Велики (чрез така наречения “дар на Константин”), и от този момент Римската църква се отклонила от своята първоначална чистота и изпаднала в заблуждения. Тогава, смятали богомилите, е била организирана нова, истинска Църква начело с 12 свои апостоли, които продължили делото на Христовите апостоли. След това ги заменили други 12, след това нови 12, и така нататък; в продължение на векове една след друга се сменяли много такива групи.

Вярата им, че те са продължители на делото на Христос, е ясно изразена в едно запазено до наши дни произведение на средновековния писател Салво Бурчи. “Те казват – пише той – че са дошли от Христос стъпка по стъпка” (dicunt quod descederunt a Christo de gradu ad gradum).
Богомилството и ап. Павел

Г. Ценов е обърнал внимание на едно сведение в известната “Беседа против богомилите” на Презвитер Козма (приема се, че това е първото произведение с анти-богомилска насоченост, създадено в средата на X в. или малко по-късно). В него Презвитер Козма укорява богомилите, че са разбрали неправилно какво им е казал ап. Павел:

“еретицы же слышавше апсла павла о кумирехъ рекша не подобаетъ намъ повинутся злату и сребру сотворенному хитростию члвческою мнят бо оканнии о иконахъ речено, да от того словеси обретше си вину не кланяются единни иконам но страха ради члческаго”.

С други думи, еретиците, като слушали апостол Павел за кумирите, помислили, че става дума за иконите, затова не ги уважавали (не им се кланяли).

От това става ясно, че еретиците – богомили са слушали ап. Павел; Презвитер Козма е смятал, че богомилите са били съвременници на ап. Павел. Така излиза, че богомилството се е появило още през I в. от Р. Хр.
Богомилите и бл. Августин

Западната (католическа) традиция отъждествява богомилите с павликяните и представя френското “еретично” християнско учение на катарите като произлизащо от богомилството. В това отношение науката се опира на авторитета на Мосхайм – средновековен учен, според когото катары са били павликяни, преселени на запад от България и Тракия; те били разпространили своето учение в Италия, Франция и други страни.

До наши дни са достигнали две стари свидетелства, че срещу катарите – “българи” (по ерес) се е борил бл. Августин. Едното е “Хрониката” на Алберих де Троа Фонтен, а другото е стихотворението “Слова на кобилата към дявола”, написано в ХІІІ век (авторът му е неизвестен). Това означава, че вярата на богомилите не само че е съществувала още през V в., но че по това време е била вече разпространена в далечни земи.
Богомилите и св. Наум

В българската християнска традиция – стенописи, икони, жития – има запазени данни, че богомилството е било разпространено по българските земи преди свв. Кирил и Методий и учениците им. Точно това се вижда на рис. 1, където е показан стенопис от купола на църквата в манастира на св. Наум до Охридското езеро. Реставрираното изображение представя сцена, в която богомили се опитват да изпъдят св. Наум, който е дошъл да им проповядва нов вариант на тяхното старо учение. По-отчетлива скица на същия стенопис виждаме на рис. 2. Иконата на рис. 3 (с гръцки надписи) предава същата сцена. За “борбата” на св. Седмочисленици против богомилите се споменава и в житието на св. Иван Владимир.

Очевидно официално възприетата от днешната историческа школа версия за “възникване” на богомилството почти век след светите братя противоречи на фактите.