УСТИЕТО на Река ВЕЛЕКА

УСТИЕТО на Река ВЕЛЕКА



Едно от най-красивите / все още!/ кътчета на Южното Черноморие. Реката се вие живописно и разлива в меандри и проломи, а околния пейзаж е с фиордоподобни брегове от вулканичен произход.



Лодкарят беше така любезен да ни разкаже интересни подробности за pегиона. Устието на реката е защитена местност, на първо място заради жълтата лилия, която чаровно опасва бреговете:



И заради костенурките, които се препичаха на сухите дървета в реката:



В реката живеят над 30 вида риби, като защитени са змиорката и брианата, които се срещат само тук. Има и много защитени птици и животни, но нас ни приветства за добре дошли само един щъркел-дългокрак:



Във водите на реката плува и страшен зелен крокодил, макар и.....дървен. И той е единствен по тия географски ширини...и толкова безобиден, че костенурките го използват за пристан:



Направихме си чудесна разходка с канута. Оказа се едно много забавно и не чак толкова трудно занимание, наградено с динамичните и пищни гледки наоколо. Обаче гребане и фотографиране не ми се отдадоха едновременно.....





А това е плажната ивица на устието - кристални води, воден безкрай, докъдето ти стига погледа синьо море и синьо небе.........



Разбира се и тук са се рапростряли лакомите лапи на безпардонните Бг строители, но дано кризата ги възпре и запазим това райско кътче и за децата ни......

---

← По

Кокалянски манастир "Св.Архангел Михаил" край София

Кокалянски манастир "Св.Архангел Михаил" край София



Кокалянският манастир бил създаден през 13 в. покрай близката крепост Урвич. Смята се , че бил издигнат с благоволението на българските владетели и вероятно бил доста богат и добре уреден.

С крепостта Урвич е свързан цял цикъл предания за митичния цар Ясен. Според някои историци Ясен е най-малкият син на цар Иван Александър от първата му жена Теодора, Иван Асен V. Инициалите на името му се изписвали с буквата (Y)+Асен, откъдето дошло Ясен. Според други това бил цар Иван Шишман. В Националния историко-археологически музей се съхранява красива сребърна чаша, която според местни предания е дар на манастира от цар Иван Шишман.

При превземането и разрушаването на крепостта Урвич Кокалянският манастир оцелял. Вероятно затова се заговорило, че в него били скрити Шишмановите съкровища. Няма данни за светата обител през първите години на робството. През 16 в. в манастирите от Софийската Мала Света гора, към която принадлежал и Кокалянският манастир, се развивала активна книжовна дейност. В скриптория на манастира също работели много книжовници.



Тогава бил създаден известният Кокалянски (Урвишки) сборник. Той се състои от 50 листа с беседи, четири похвални слова, сред които и бележитото слово на Климент Охридски "Похвално слово за Михаил и Гавраил", както и приписка, водена от 1645 до 1742 г. Приписката дава интересни сведения за живота на българите от 17-18 в. В края на 16 в. било създадено Кокалянското евангелие, вероятно от поп Иван от Кратово.

В края на 18 в. и началото на 19 в. манастирът запустял след кърджалийското нападение. Възстановили го през 70-те години на 19 в. На мястото на старата паянтова църква, строена в началото на 19 в., в края на века, издигнали днешния каменен храм. Всички ценни икони от стария храм днес се намират в Археологическия музей в София. Сегашния си вид манасторът придобил след две обновления - през 1938 и 1996 г. Жилищните и стопанските сгради около църквата били подновени и разширени.



Любопитно: Край крепостта Урвич през 1895 г. Алеко Константинов с група съмишленици основал първия туристически клуб "Урвич". През същата година след поход до Черни връх бил създаден Българският туристически съюз.

Общи данни за манастира: Кокалянски манастир "Св.Архангел Михаил", 13 в., действащ, мъжки, храмов празник - 8 ноември.

СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....

СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....



В първият ден от месец октомври поемаме за еднодневен, около 10 часов поход в Рила. Синоптиците обещават много слънце, а къде най-добре да се полюбуваме на есенните лъчи ?
Потегляме от ЦПШ Мальовица, стигаме хижата Мальовица- зад хижата се вижда връх Мальовица.



И понеже тук растителността е главно иглолистна- почти не се усеща настъпващата есен....а и денят е тьй приказно слънчев......!

връх Камилата



Иглите



Красиви езера и върхове по доста трудният път...



И самото Страшно езеро, разположено на 2475 м надм. височина - невероятно внушително и оградено от циркуса Купена, Иглите и Ловница.

В този прекрасен ден езерото и мястото беше така тихо и спокойно, но за името му се носят разни легенди, свързани все с преживявания там горе, при лошо време, буря и гръмотевици. Представям си, какво е усещането, след като дори в този спокоен ден гласовете ни отекваха зловещо, завихряни от околните върхове....А казват, че на изгрев слънце дори водата не се виждала, а езерото било като тъмна дупка...Е, на нас ни се стори чудно красиво място....може би сме улучили точният ден.

Оттам - към Йончево езеро- 2013 м надм.в., спокойно и величествено, разположено под връх Попова капа .



Наоколо е местността Ръждавица - тя самата е един невероятен лунен пейзаж....с налягалите изсъхнали клекове в сиво и около тях червени дребни растения.



Докато стигнеш до самото езеро и тучната поляна в северната му страна, наоколо така динамично се откриват чудни гледки- възхититилно е !



Навръщане



разбрахме, че се движим по един международен път :



макар че през целият ден на нашето катерене не срещнахме други представители на човешкият вид...
Маршрутът е труден, почти през цялото време е изкачване или спускане по камъни, равно почти няма...но си заслужава усилието.
А Рила има и други очарования

За вас, с пряк репортаж от Рила - предава

МАРИЯ ПЕПЕЛДЖИЙСКА - Пепеляшка:

---

Болата край Каварна сред най-красивите заливи в света

Болата край Каварна сред най-красивите заливи в света



Каварненският залив „Болата” става част от Клуба „Най-красивите заливи в света”.

Приемането в елитната компания на световните райски кътчета е решено преди дни в Бодрум на годишната сесия на Клуба.

Пълноправното вливане на първия български залив в елитната група на райските кътчета ще стане на следващото редовно заседание на Клуба, което ще бъде догодина в Камбоджа.



Кандидатурата на българския залив е представена и защитена от вицепрезидента на Клуба Мария Мейра, която е и кмет на португалската община Сетубал.

Три дни след признаването на „Болата” за един от най-красивите заливи в света, Мейра и председателят на Асоциацията на Българските Черноморски общини и кмет на Аксаково Атанас Стоилов подписаха официално споразумение за побратимяване на Сетубал и Аксаково.

На сесията в Камбоджа се очаква Мария Мейра да оглави елитния Клуб на заливите и съвместно с партньора си от Аксаково инж. Стоилов да внесат втора номинация на български залив – Созополския, за пълноправно членство сред най-красивите заливи в света.



„Приемането на български залив сред най-красивите в света е изключително добра възможност България да заяви присъствието си като световна туристическа дестинация през Клуба на най-красивите заливи. Ако България има два свои залива в Клуба, това ще я изравни с Испания, Канада и Португалия и ще я изведе пред Турция, Гърция и други утвърдени туристически локации”, коментира председателят на Асоциацията на черноморските общини Атанас Стоилов.

Къде е разположено българското райско кътче:



Болата се намира до бивша военна станция. Плажът е широко известен и като място за гмуркане, освен това е единственият резерват в България, включващ и акватория, морска площ.

Над езерото минава Виа Понтика — една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа. В него гнездят интересни водолюбиви птици — малък воден бик, малък гмурец, земеродно рибарче, патици и др.



Открити са останки от антични и средновековни селища, уникални каменни кръгове, жертвени камъни, скални пещери -жилища. Отвесният бряг е осеян с подводни пещери с множество ниши в скалите.

През Болата протича къса рекичка, която се подхранва от множество извори. На мястото, където тя се влива в морето, се образува устие на лагуна. Тук е единственият пясъчен плаж в района на Калиакра.



В пещерите на Болата са открити останки от антично селище и свидетелства за живот от 400 г.пр.Хр. , както и Малтийски кръст - свидетелство за търговията на Второто Българско царство с Венеция и Генуа.

Стръмна пътека на север се изкачва до върха на скалната стена, откъдето се открива великолепен изглед към цялата клисура. Само оттук се вижда изцяло нос Калиакра.

автор: Ивайло Кючуков

---

Нос Калиакра – красивият нос

Нос Калиакра – красивият нос

Любимо място на туристите заради екологичночистата си и неосквернена от човешка дейност територия, нос Калиакра е същинска културно – историческа съкровищница. Да се разходим до нос Калиакра - красивият нос на българското Черноморие.



Красивият нос Калиакра е от онези уникални природни кътчета в България, където можете да прекарате цели дни в съзерцание. Просто да стоите и да се взирате в необятната синева на морето, в магнетичното зарево на залеза, в безплътните очертания на хоризонта. И, заобиколени от призрачни останки, да се изпълвате със страхопочитание към бурната история на тази древна твърдина, останала в родната история като една от последните крепости, паднала под османска власт в края на XIV в.

Да, нос Калиакра е наистина впечатляващ. С форма на полуостров и образуван от непристъпни жълто-червени варовикови скали (които към края достигат височина 70 м.), той е вдаден 2 км навътре в морето, образувайки уютен залив. Целият масив е набразден от нишите, пещерите и арките, издълбани от бясно разбиващите се в него вълни, в кристално сините води наоколо плуват делфини, а по крайбрежието гнездят защитени птици.



Макар и появил се на картата за първи път едва през XIV, в продължение на 2 хилядолетия той бива експлоатиран и плячкосван за стратегическа резиденция от редица цивилизации, чиито следи личат и днес.

Първо, през IV в. пр. Хр тук се заселва едно тракийско племе, което създава своето укрепено селище и му дава името Тиризис. Те превръщат вдлъбнатините и естествените скални формирования (до които може да се достигне само откъм водата), в жилишни помещения, които по-късно, според антични източници, са използвани от Александър Велики за скривалище на несметните му богатства.



По-късно римляните наричат мястото Акра (крепост), византийците – Акре Кастелиум, а при българския болярин Добротица, превърнал го столица на управляваното от него Добруджанско деспотство, нос Калиакра получава и съвременното си име – „Красив нос“ (в превод от гръцки „калос“ - красив, добър и акра – нос, крепост). Именно в този период той преживява и най-големия си разцвет – укрепен средновековен град със статута на църковно средище, където се секат монети и се развива корабостроенето.

Нос Калиакра - красивият носДнес, обявен за природен и археологически резерват, нос Калиакра попада под No 24 в списъка на 100-те Национални туристически обекта. Намира се в най-югоизточната точка на Добруджанското плато, на около 70 км от морската столица Варна , на около 12 км от рок столицата на България – Каварна и на около 500 км от София.

Разбира се, за обект от подобна величина легендите също не са изключение. Най-популярната е свързана с името му и датира от периода на Османското робство. 40 български девойки преплели косите си една в друга и се хвърлили от края на носа, за да не бъдат пленени от турците. Най-красивата от тях се казвала Калиакра.

И в чест на това предание, днес в началото на едноименния нос се издигат каменен обелиск и арка, кръстени „Портата на 40-те девици”.


Друга легенда пък разказва, че Бог създал твърдината под краката на Свети Никола (покровителя на моряците), когато той бил приклещен от поробителите на ръба на местността. Въпреки че все пак те го пленили, на това място сега ви очакват бял параклис и каменна арка, символизиращи гроба на светеца.



Свързани или не с народните вярвания, тези и всички останали крепостни руини на нос Калиакра с право са определили статута му на археологически резерват. И макар да са запазени или пресъздадени само много малка част от тях, те са достатъчни да изградите цялостна картина на някогашния средновековен град.

Нос Калиакра - красивият носПо асфалтиран път през главната порта ще можете да надникнете дълбоко във вътрешността на Калиакра и да стигнете чак до последната арка, от която се разкрива приказна панорамна гледка към морето. На много места ще забележите запазените основи на различни сгради, включително крепостните стени, части от водопровода, баните и резиденцията на владетеля.

По стълби, вкопани в земята, ще имате възможност да надникнете в тракийските скални „жилища”, а калдъръмен път ще ви отведе в подножието на скалите. Там ви очакват няколко каменни монумента, които са част от експозицията на разположения малко по-надолу малък археологически музей. Освен че ще видите изложени битови вещи открити при разкопки, ще научите в детайли историята на нос Калиакра и ще се запознаете с оригиналния архитектурен план на града.




Особено важно звено на нос Калиакра са морският фар, радиолокационната станция и метеорологичната станция, които се грижат за съвременния облик на местността и в същото време са осигуряват безопасната навигация на преминаващите през тези води плавателни съдове.

Ако имате възможност да замръкнете на нос Калиакра, не се колебайте да го сторите – от една страна ще се насладите на залеза, а от друга през нощта ще се насладите на същинско светлинно шоу, благодарение на монтираната система за художествено осветление, състояща се от над сто цветни прожектора.


И накрая, но не по-маловажно. В случай, че искате да се подкрепите, отдъхнете или полюбувате на Красивия нос, на ваше разположение са кафене и ресторант. Но не какъв да е – освен с превъзходната си кухня и гостоприемството на домакините, ресторантът на нос Калиакра е известен и с оригиналното си архитектурно решение. Разположен на две нива, той разполага с 160 места на сенчеста тераса с панорамна гледка и с други 140 места, разпределени в две зали във вътрешността, приютена в...истинска пещера. Е как да не го посетите?!

И ако все още се замисляте дали иам смисъл да пътувате до толкова далечна точка на България, вземете предвид един друг факт. С обща площ от 687,5 хектара Калиакра (вклчително носа) е сред първите защитени територии в страната и единствено тя включва и защитена морска територия[/b]



Ето защо разходката до там ви дава уникалната възможност да видите не само древните исторически паметници, но и да се снимате с делфините, да разберете къде са обиталищата на някои редки представители на флората и фауната, а също и да си вземете печат за още един посетен национален туристически обект.

Приятна разходка до нос Калиакра – красивият нос!

Цвети Тошева

Крепостта Червен – малко позната дестинация

Крепостта Червен – малко позната дестинация

Само на 35 км от дунавския град Русе се намират останките на крепостта Червен - един от най-значимите през Второто българско царство военно-административни, политически, икономически и културно-религиозни центрове. Да го посетим!



Крепостта Червен, или поне онова което е останало от нея, се разполага върху високо скалисто плато, което от север, от изток и от запад се ограждало от пълноводното корито на река Черни Лом (която днес тече през едноименното село, разделяйки го на две). Крепостните стени опасвали цялата дължина на платото с изключение на източния край, където то било достатъчно стръмно и високо, за да не позволява вражеско настъпление.



Всъщност, твърдината Червен е един от най-добре проучените археологически обекти и най-запазената крепост в съвременна България. Основаването му се свързва с името на цар Петър Делян, а за името на града има няколко предположения – че е наречен на разпространената в местността билка очеболец (наричана от старите хора „червен”), на старобългарското име на месец юни „чръвлен” или просто на характерните за района червени скали.

Наследник на ранновизантийска крепост от VI в. (преди това на тракийско и римско селища), от езически култов център Червен се разраства до християнско средище, седалище на Червенската митрополия. В периода на своя най-голям възход (XII – XIV в.), върху издигнатата във висините площ от близо 1 кв. км, живеели знатните боляри и владетелите, а в подножието на скалата, където и до днес се гуши китното село Червен, се трудели и битували бедните прослойки на населението.



С приемането на християнството през IX в., изграждането на храмове се превръща в приоритет на управниците и жителите на Червен, наред с изграждането и поддържането на стабилна фортификационна система, напредничав градосутройствен план и усъвършенствана система от канали, улици и сгради. Именно тук, вградени в крепостните стени, са открити най-ранните надгробни паметници в България.

Крепостта Червен - малко позната дестинацияАрхеологическит- е разкопки през годините са хвърлили светлина и върху множество факти от миналото на Червен като например, че тук вероятно е погребана първата съпруга на Цар Асен – Мария (по открит негов надпис). В няколко музея в България се пазят различни артефакти, открити в различните етапи на проучване, сред които големи монетни съкровища, накити, битови и занаятчийски вещи, керамика, оръжия.

Също така е известно, че освен старопрестолната столица Велико Търново, единствено Червен успява да съхрани народните традиции в начина на живот, а Балдуиновата кула в Царевец е копие на кулата в Червен (последната е послужила като образец за възстановяването й).

Връзката между двата града обаче не свършва до тук. Удобното местоположение (на кръстопът на важни търговски пътища) и стабилната отбранителна система налагат Червен като стратегическо укрепление за защита на столицата от север. Той поддържа тази си позиция до окончателното превземане от турците през 1388 г. и въпреки че запазва относителна самостоятелност, постепенно запада и обезлюдява.



Но нека се върнем към най-славните му години! Средновековният град Червен се състоял от замък (вторият по-големина в България след Царския двеорец на Царевец), вътрешен град (цитадела), външен град (разположен в низините и разрастващ се постепенно) и по-малки предградия, обособени по околните хълмове. Главната отбранителна кула е построена през XIV в., а самата крепост търпяла архитектурно усъвършенстване с годините.



Комплексът Червен включвал още 13 църкви, два подземни водоснабдителни прохода, обществено – административни сгради, жилищни и стопански постройки, гъста мрежа от улици, всичко защитено (или поне отчасти преди да се разрастне прекалено) от масивни външни крепостни стени. Укрепеният вътрешен град (ограден от дебели крепостни стени и кули) се свързвал с външния посредством мост, а същинска крепост в крепостта представлявала главната кула, която е една от малкото изцяло запазени образци на българското крепостно строителство и превърнала се в символ на Червен.



Другата емблематична за града постройка бил замъкът. Той се разполага в южния край на платото и през по-голямата част от времето бил огряван от слънчевите лъчи. Поради отвесните скали в тази част, бил застроен само от трите си страни с дълги триетажни постройки с ъглови кули, а на юг – отворен към долината на реката. В правоъгълния двор в средата се намирала болярската църква, а входът на замъка бил от запад.



Днес крепостта Червен се радва на запален туристически интерес, особено през топлите месеци от годината. 235 каменни стъпала ще ви отведат до самото сърце на комплекса, където между многовековните руини ще се наслаждавате не само на културно-историческата атмосфера, но и на една спираща дъха панорама.

Обявен за археологически резерват, Червен ще ви посрещне и с богата програма и възможност за посещение на разположения наблизо въжен атракцион, за палатков лагер или възстановка на средновековния бит. Насладете се на тази малко позната дестинация!



Цвети Тошева

Изгубеното село – романтика, тъга, самота

Изгубеното село – романтика, тъга, самота

Искам да споделя преживяванията си от един еднодневен излет.

Празнувах рожденния си ден с приятели в Куманите, китно малко селце в Тревненсия Балкан до Царева ливада. На следващия ден искахме да направим кратък, не много изморителен поход. Собственикът на вилата ни предложи да ни заведе до едно интересно място.



Тръгнахме през гората по пътека на места доста обрасла, с много следи от диви прасета през сенчеста гора. След около час приятна разходка стигнахме до гробище, обрасло с бръшлян, където явно през последните години никой не беше погребван.



Полегналите надгробни плочи едва се показваха изпод гъстата растителност, но имената все-още личаха. Малко след това стигнахме до място, което ми е трудно да опиша. Село с поне 20 – 30 къщи изцяло изоставено.



Растителността напълно е завзела двороветe и вече упорито настъпва към къщите. Бръшлянът и дивата лоза почти са влезли в някои от тях. Обиколихме къщите една по една, влязохме почти във всяка от тях.



Представете си дворове през които с усилие намирахме път през храстите, къщи в синьо, бяло, розово, жълто, които едва се виждат, навсякъде цъфнали цветя, храсти и дървета.



Вратите отворени или увиснали. Стълбите и праговете прогнили. Кирпичените стени обрасли с бръшлян, а някои с дупки. Прозорци, които все-още имат стъкла, но зеят като избодени очи.



А вътре е останала покъщнина: легла, покривки, дрехи увиснали накриво на закачалки, посуда, някои селскостопански пособия, скъсани некролози по вратите, дори украшения по рафтовете.



Във всяка къща има огнище наричано оджак. Започнахме да си представяме какъв ли живот е кипял доскоро. Как цели семейства са се събирали около масата вечер. Навсякъде са ехтели глъчка и смях. А сега е пусто, тъжно и самотно, но някак си романтично и красиво.



Имах чувството че всички жители са напуснали селото бягайки от нещо /май съм гледала много филми/. После седнахме до една чешма над селото и дълго съзерцавахме криещите се в гъсталаците къщички и мълчахме. Слушахме тишината…



А вечерта дълго коментирахме видяното и си съчинявахме различни истории. От тогава често си мисля за това място и колко ли още подобни села има в България.

Това безименно „изгубено” село би било интересно за хора с богато въображение, приключенски дух и поне малко авантюристи. То не е туристически обект, но собствениците на двете къщи за гости в с.Куманите, а може би и в Царева ливада с удоволствие ще ви заведат.



Мисля, че си струва да прекарате един ден в малко по-различен туризъм. Не зная дали да го нарека селски, планински или вече исторически.

Автор: Милена Симеонова
Снимки: Милена Симеонова