Деветашката пещера е измежду най-големите в Бyлгария. Входът й, с височина 35 м. и ширина 30 м, се открива в скалистия десен бряг на река Осъм, северозападно от село Деветаки, Ловешко.
Археологическите проучвания показват, че Деветашката пещера е заселена от хората още в зората на човешката история - преди 200 000 години, и била обитавана и през късния палеолит (до към 10 000 г.пр.Хр.). Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати останки от новокаменната епоха (6200-4900 г.пр.Хр.), когато хората вече започнали да правят и глинени съдове.
Най-голямото поселение в Деветашката пещера било от времето на каменно-медната епоха (4900 - 3800 г.пр.Хр.). Тогава хората заселват почти цялата площ на пещерата. От този културен пласт са разкопани три жилища, които били изгрaдени от обмазан с глина плет. Намерени са много натрошени кости на диви и опитомени животни, с които хората се препитавали, както и многобройни кремъчни и каменни сечива, изделия от кост, рог и мед. Открити са множество пещи и хромелни камъни.
Многобройните отломки разкриват изключително разнообразие на глинени съдове по форма и украса и говорят за развититето на художествените вкусове у праисторическите хора. Сред находките има множество глинени идоли, накити, изработени от кост, мрамор и глина. В малка галерия в десния коридор на пещерата археолозите открили гроб на дете, покрит с каменен хаван и с глинена паничка, поставена в областта на рамото.
Бронзова апликация от 5 в. пр.н.е., намерена в Деветашката пещера
Намерените оръдия на труда, както и останките от тежести за тъкачни станове и за риболовни мрежи, мрежи за лов са свидетелство за разнообразния бит на древните хора. Пещерата била обитавана и през бронзовата и ранножелязната епоха, дори през римския период. От II до IV в. тя служела за тракийско светилище.
Деветашката пещера предоставяла благоприятни условия за живот, тъй като е изключително просторна, сравнително суха и защитена от силни въздушни течения. На тавана й има седем огромни отвора, известни сред местните хора като "Окната". Нейните древни обитатели се препитавали и с риба от пълноводната река, която тече наблизо.
Любопитно: Деветашката пещера става известна на учените още от първите десетилетия на XX в. В Югоизточна Европа няма такова огромно по обем обиталище на праисторически хора. Тя е значително по-голяма и от знаменитата пещера Алтамира, Испания, където са открити праисторически рисунки. През 1921 г. Гаврил Кацаров, а след това и Васил Миков провеждат разкопки и откриват останки от праисторически култури. Проучванията през втората половина на XX в. са затруднени, тъй като една част от пещерата е превърната в хранилище за зреене на млечни продукти, а друга - във военен склад за горива.
Къде: близо до село Деветаки, 15 км североизточно от гр.Ловеч
Кoга: целогодишно
Няма коментари:
Публикуване на коментар