По течението на Чепинска река, между Баташката планина, ридовете Алабак и Къркария, се е сгушила китната и "чаровна", както я нарича Иван Вазов, Чепинска котловина - най-голямата в Родопите.
Тя е разположена на 750-800 м. н.в. и е почти елипсовидна по форма. Дълга е 18 км (запад-изток) и е широка от 4 до 7 км. Дъното й е плоско, с леко хълмист релеф. Разломната структура на котловината е причина за чести земетресения, но и за голямото природно богатство - минералните извори (на 80 на брой). Доказано лековити, те превръщат котловината в предпочитано място за лечение, отдих и туризъм. Благоприятен фактор е и прекрасният климат - мека зима, прохладно лято, многбройни ясни слънчеви дни и малко мъгли.
Околностите на Чепинската котловина са неподражаема броеница от великолепни природни ландшафти, исторически паметници, язовири и културни местности. Планинските ридове са покрити с вековни иглолистни гори. Над тях величествено се извисява вторият по височина връх в Родопите - Голяма Сюткя (2186 м). Чепинската котловина е обитавана от човека още преди 6-7000 години, за което свидетелстват археологическите находки. Северно от село Дорково, на конусовиден връх, ограден от непистъпни дерета, се намират останките на крепостта Цепина - една от най-яките твърдини на Родопите.
Южно от Велинград, на левия бряг на Чукурска река (десен приток на Чепинска река), се намира една от най-красивите родопски пещери Лепеница, с дължина 1400 м. Пещерата е двуетажна, с подземна река и великолепни сталактити, сталагмити, каменни драперии, пещерни бисери и др. Най-атрактивна е Залата на кратерите. Подът й е осеян с малки кратери, вследствие падащите от тавана едри водни капки.
На запад от Велинград е седловината Юндола, свързваща Родопите с Рила. Тя е осеяна с просторни и китни поляни сред приказни иглолистни гори. Тук се намира едно от най-красивите планински летовища в България. В защитената местност Клептуза, край велинградския квартал Чепино, се опазват вековни гори от черен бор и живописният карстов извор Клептуза, чиито води се вливат в красиво изкуствено езеро - любимо място за отдих.
Любопитно: Карстовият извор Клептуза блика в основата на отвенса бяла мраморна скала, обрасла със зелен мъх. В зависимост от сезона и падналите валежи дебитът на извора е променлив - средно 570 л/сек., а максимално - 1180 л/сек. Водата му е варовита и постоянно студена. Името му идва от гръцки, означава вземам скришом, крия на тайно място. Вероятно е свързано с внезапната поява на изворните води, сякаш са били здраво заключени в подземния карст и внезапно отприщени, са бликнали свободно.
Къде: в северозападната част на Родопите, България
Кога: целогодишно
Няма коментари:
Публикуване на коментар