Крепостта Червен – малко позната дестинация
Само на 35 км от дунавския град Русе се намират останките на крепостта Червен - един от най-значимите през Второто българско царство военно-административни, политически, икономически и културно-религиозни центрове. Да го посетим!
Крепостта Червен, или поне онова което е останало от нея, се разполага върху високо скалисто плато, което от север, от изток и от запад се ограждало от пълноводното корито на река Черни Лом (която днес тече през едноименното село, разделяйки го на две). Крепостните стени опасвали цялата дължина на платото с изключение на източния край, където то било достатъчно стръмно и високо, за да не позволява вражеско настъпление.
Всъщност, твърдината Червен е един от най-добре проучените археологически обекти и най-запазената крепост в съвременна България. Основаването му се свързва с името на цар Петър Делян, а за името на града има няколко предположения – че е наречен на разпространената в местността билка очеболец (наричана от старите хора „червен”), на старобългарското име на месец юни „чръвлен” или просто на характерните за района червени скали.
Наследник на ранновизантийска крепост от VI в. (преди това на тракийско и римско селища), от езически култов център Червен се разраства до християнско средище, седалище на Червенската митрополия. В периода на своя най-голям възход (XII – XIV в.), върху издигнатата във висините площ от близо 1 кв. км, живеели знатните боляри и владетелите, а в подножието на скалата, където и до днес се гуши китното село Червен, се трудели и битували бедните прослойки на населението.
С приемането на християнството през IX в., изграждането на храмове се превръща в приоритет на управниците и жителите на Червен, наред с изграждането и поддържането на стабилна фортификационна система, напредничав градосутройствен план и усъвършенствана система от канали, улици и сгради. Именно тук, вградени в крепостните стени, са открити най-ранните надгробни паметници в България.
Крепостта Червен - малко позната дестинацияАрхеологическит- е разкопки през годините са хвърлили светлина и върху множество факти от миналото на Червен като например, че тук вероятно е погребана първата съпруга на Цар Асен – Мария (по открит негов надпис). В няколко музея в България се пазят различни артефакти, открити в различните етапи на проучване, сред които големи монетни съкровища, накити, битови и занаятчийски вещи, керамика, оръжия.
Също така е известно, че освен старопрестолната столица Велико Търново, единствено Червен успява да съхрани народните традиции в начина на живот, а Балдуиновата кула в Царевец е копие на кулата в Червен (последната е послужила като образец за възстановяването й).
Връзката между двата града обаче не свършва до тук. Удобното местоположение (на кръстопът на важни търговски пътища) и стабилната отбранителна система налагат Червен като стратегическо укрепление за защита на столицата от север. Той поддържа тази си позиция до окончателното превземане от турците през 1388 г. и въпреки че запазва относителна самостоятелност, постепенно запада и обезлюдява.
Но нека се върнем към най-славните му години! Средновековният град Червен се състоял от замък (вторият по-големина в България след Царския двеорец на Царевец), вътрешен град (цитадела), външен град (разположен в низините и разрастващ се постепенно) и по-малки предградия, обособени по околните хълмове. Главната отбранителна кула е построена през XIV в., а самата крепост търпяла архитектурно усъвършенстване с годините.
Комплексът Червен включвал още 13 църкви, два подземни водоснабдителни прохода, обществено – административни сгради, жилищни и стопански постройки, гъста мрежа от улици, всичко защитено (или поне отчасти преди да се разрастне прекалено) от масивни външни крепостни стени. Укрепеният вътрешен град (ограден от дебели крепостни стени и кули) се свързвал с външния посредством мост, а същинска крепост в крепостта представлявала главната кула, която е една от малкото изцяло запазени образци на българското крепостно строителство и превърнала се в символ на Червен.
Другата емблематична за града постройка бил замъкът. Той се разполага в южния край на платото и през по-голямата част от времето бил огряван от слънчевите лъчи. Поради отвесните скали в тази част, бил застроен само от трите си страни с дълги триетажни постройки с ъглови кули, а на юг – отворен към долината на реката. В правоъгълния двор в средата се намирала болярската църква, а входът на замъка бил от запад.
Днес крепостта Червен се радва на запален туристически интерес, особено през топлите месеци от годината. 235 каменни стъпала ще ви отведат до самото сърце на комплекса, където между многовековните руини ще се наслаждавате не само на културно-историческата атмосфера, но и на една спираща дъха панорама.
Обявен за археологически резерват, Червен ще ви посрещне и с богата програма и възможност за посещение на разположения наблизо въжен атракцион, за палатков лагер или възстановка на средновековния бит. Насладете се на тази малко позната дестинация!
Цвети Тошева
Само на 35 км от дунавския град Русе се намират останките на крепостта Червен - един от най-значимите през Второто българско царство военно-административни, политически, икономически и културно-религиозни центрове. Да го посетим!
Крепостта Червен, или поне онова което е останало от нея, се разполага върху високо скалисто плато, което от север, от изток и от запад се ограждало от пълноводното корито на река Черни Лом (която днес тече през едноименното село, разделяйки го на две). Крепостните стени опасвали цялата дължина на платото с изключение на източния край, където то било достатъчно стръмно и високо, за да не позволява вражеско настъпление.
Всъщност, твърдината Червен е един от най-добре проучените археологически обекти и най-запазената крепост в съвременна България. Основаването му се свързва с името на цар Петър Делян, а за името на града има няколко предположения – че е наречен на разпространената в местността билка очеболец (наричана от старите хора „червен”), на старобългарското име на месец юни „чръвлен” или просто на характерните за района червени скали.
Наследник на ранновизантийска крепост от VI в. (преди това на тракийско и римско селища), от езически култов център Червен се разраства до християнско средище, седалище на Червенската митрополия. В периода на своя най-голям възход (XII – XIV в.), върху издигнатата във висините площ от близо 1 кв. км, живеели знатните боляри и владетелите, а в подножието на скалата, където и до днес се гуши китното село Червен, се трудели и битували бедните прослойки на населението.
С приемането на християнството през IX в., изграждането на храмове се превръща в приоритет на управниците и жителите на Червен, наред с изграждането и поддържането на стабилна фортификационна система, напредничав градосутройствен план и усъвършенствана система от канали, улици и сгради. Именно тук, вградени в крепостните стени, са открити най-ранните надгробни паметници в България.
Крепостта Червен - малко позната дестинацияАрхеологическит- е разкопки през годините са хвърлили светлина и върху множество факти от миналото на Червен като например, че тук вероятно е погребана първата съпруга на Цар Асен – Мария (по открит негов надпис). В няколко музея в България се пазят различни артефакти, открити в различните етапи на проучване, сред които големи монетни съкровища, накити, битови и занаятчийски вещи, керамика, оръжия.
Също така е известно, че освен старопрестолната столица Велико Търново, единствено Червен успява да съхрани народните традиции в начина на живот, а Балдуиновата кула в Царевец е копие на кулата в Червен (последната е послужила като образец за възстановяването й).
Връзката между двата града обаче не свършва до тук. Удобното местоположение (на кръстопът на важни търговски пътища) и стабилната отбранителна система налагат Червен като стратегическо укрепление за защита на столицата от север. Той поддържа тази си позиция до окончателното превземане от турците през 1388 г. и въпреки че запазва относителна самостоятелност, постепенно запада и обезлюдява.
Но нека се върнем към най-славните му години! Средновековният град Червен се състоял от замък (вторият по-големина в България след Царския двеорец на Царевец), вътрешен град (цитадела), външен град (разположен в низините и разрастващ се постепенно) и по-малки предградия, обособени по околните хълмове. Главната отбранителна кула е построена през XIV в., а самата крепост търпяла архитектурно усъвършенстване с годините.
Комплексът Червен включвал още 13 църкви, два подземни водоснабдителни прохода, обществено – административни сгради, жилищни и стопански постройки, гъста мрежа от улици, всичко защитено (или поне отчасти преди да се разрастне прекалено) от масивни външни крепостни стени. Укрепеният вътрешен град (ограден от дебели крепостни стени и кули) се свързвал с външния посредством мост, а същинска крепост в крепостта представлявала главната кула, която е една от малкото изцяло запазени образци на българското крепостно строителство и превърнала се в символ на Червен.
Другата емблематична за града постройка бил замъкът. Той се разполага в южния край на платото и през по-голямата част от времето бил огряван от слънчевите лъчи. Поради отвесните скали в тази част, бил застроен само от трите си страни с дълги триетажни постройки с ъглови кули, а на юг – отворен към долината на реката. В правоъгълния двор в средата се намирала болярската църква, а входът на замъка бил от запад.
Днес крепостта Червен се радва на запален туристически интерес, особено през топлите месеци от годината. 235 каменни стъпала ще ви отведат до самото сърце на комплекса, където между многовековните руини ще се наслаждавате не само на културно-историческата атмосфера, но и на една спираща дъха панорама.
Обявен за археологически резерват, Червен ще ви посрещне и с богата програма и възможност за посещение на разположения наблизо въжен атракцион, за палатков лагер или възстановка на средновековния бит. Насладете се на тази малко позната дестинация!
Цвети Тошева
Няма коментари:
Публикуване на коментар