част 1
Алеко Константинов е казал: “Опознай Родината, за да я обикнеш!”
Аз си я обичам, но ми се искаше и да я опозная, като я обиколя с мотор. Тази мечта си я имам от преди няколко години и едва сега успях да я осъществя – около България за 8 дни с мотор.
Участниците бяхме двама – аз и Гергана. Моторът – Suzuki VZ 800 Marauder.
Въпреки че всичко го замисляхме още от началото на лятото, времето все не достигаше. И след “Мото среща на брега – 2007” се появи малък прозорец. Точно 8 дни. Напълно достатъчно време да пообиколиш и да поразгледаш наляво – надясно.
Подготовката – няколко дена преди обиколката си набелязахме пътя, обектите за посещаване, нощувките и т.н. Първоначално смятахме да нощуваме на палатка, но студът си каза думата, и по нета намерихме сносни квартири по целия път. Замисълът беше да стигнем до 4-те края на България, да посетим колкото се може повече забележителности, да видим всичко, което можем и да се напътуваме с мотора ... един вид да ни държи влага за през зимата.
ДЕН 1
Бургас – Елхово – Любимец – Маджарово
Тръгваме по живо по здраво чаааааак в 14.30, определено по моя вина. Предния ден и двамата бяхме на работа до 18.00 ч., но аз така и не успявам да вляза в кондиция и да се приготвя навреме. Още повече - тъкмо си обличам екипа и забелязазвам, че някакъв си кърлеж ме е заръбал и трябва да се справям и с него. Победа и забиваме из пътищата на Странджа. Бургас – Елхово – Тополовград си е добър път, почти няма дупки и се кара сравнително бързо. Само Тагаревското ханче ни спира за порция шкембе – на 15 км след Средец. Времето не е нито студено, нито топло, слънчево, идилия за мото пътешественика. От Тополовград през Любимец и напряко през селата стигаме до гр.Маджарово, където се настаняваме в ремонтирания и готов да посреща гости Природозащитен център “Източни Родопи”.
Нощувката е 12.00 лв. на калпак, топла вода, вкусна кухня и приятната компания на Марин и Албена Куртеви, стопани на мястото. Вечерта преминава в разискване на проблемите на природозащитата в България и пийване на биричка.
гр.Маджарово
ДЕН 2
Маджарово – Перперикон – Кърджали – Ардино – Смолян - с.Ягодина
Сутринта в понеделник Марин ни събужда с новината, че можем да наблюдаваме лешояди от моста на р.Арда, в непосредствена близост до Центъра. Еееее, това си е страхотна гледка, която може да се види само там – 18 белоглави лещояда се хранят с охота от трупа на една крава, а ние с помощта на зрителна оптика ги гледаме без да ги притесняваме. В миналото лешоядите са били често срещани по нашите земи, но заради редица фактори вече са почти на ръба на изчезването. Гледаме, гледаме, после си оправяме багажа, връзваме го на мотора и поемаме отново по пътищата на Родопите.
Посещаваме първо историческия комплекс на гр.Маджарово. Преди доста години, по-точно в 1913 г., тракийците бягали от турците и на това място били избити над 1600 човека. Мъже, жени, деца. Защото не искали да останат в зоната на “турското присъствие” (мамка ви гадни политици). На помощ се притекла четата на Димитър Маджаров, която се опитвала да прикрие бягащите тракийци. Успели да се спасят около 20 000 човека, но от труповете Арда текла окървъвена в продължение на седмица ... .
Потресени от видяното се отправяме към Перпирикон. По пътя е пълно с турски села, навсякъде стърчат джамии, само тук-таме се вижда някоя полуразрушена църква. Жалко. Навремето са казвали, че Родопите са били крепостта на християнството ... .
Перперикон – за него може да се изпише доста, има си и сайтове в нета. До подножието му вече има асфалтиран път и паркинг, на който за левче ти пазят мотора, гледаш как крави и кучета минават покрай чуждите туристи, а местните се шашкат, как мотора струвал колкото две къщи на бай Ахмед от с.Горна крепост. На паркинга има няколко магазинчета със сувенири, карти на мястото и т.н. На Гери тези нещица са си и слабост и тя започва да пълни празната раница, специално подготвена за случая.
гр.Кърджали
Отново на път в посока Кърджали. Много красиви гледки по пътя, асфалтът е в превъзходно състояние, времето и настроението също. С песен на уста влизаме в “столицата” на Родопите. И веднага се чувстваме малцинство. Навсякъде чужда реч. Не разбираме, но май е турска. На автогарата решаваме да похапнем, сервитьорката е със страхотни шарени очи, а обслужването перфектно. Зареждаме на ЛукОйл и продължаваме. По време на обиколката цените на бензина варират от 1.90 до 1.99 лв. за литър А-95, зареждаме само на ОМВ, по изключение на ЛукОйл, и по крайно изключение - на Петрол.
гр.Смолян
Смолян – завои, завои и пак завои по пътя за “дългия” град. Бързаме за да “хванем” Астрономическата обсерватория. Пристигаме, но за съжаление само преди 10 минути е започнала последната за деня лекция и ние се задоволяваме само с разглеждане на експозицията. Удряме си и печат по инициативата на БТС “Сто туристически обекта в България” и отиваме до стария квартал на града да поснимаме стари къщи. Наситихме се и на това, зарежданка в ОМВ и поемаме по пътя за с.Ягодина. Времето значително напредна, стана сумрак, а и доста студено.
село Широка Лъка
Продължаваме напред. Минаваме покрай село Широка Лъка, там също има печат, но вече всичко е затворено. Пролетно време там се прави фестивал на кукерите и си обещаваме да го посетим. Завои и отново завои. Спираме на няколко пъти за да се постоплим, наистина си стана студено.
Забелязвам, че ми е изгоряла задната светлина и като видя кола в огледалото леко хващам предната спирачка, да ни отбележи, че да не ни търсят после в деретата. По едно време стигаме до разклона за с.Ягодина и няколкото километра през Ягодинското ждрело ни се струват много повече. Фарът осветява надвисналите скали, паднали камъни и прави причудливи сенки по отвесните стени, а до пътя, някъде долу в ниското шуми реката. Пътят, както си е нормален, става еднолентов, а след един километър осветявам как част от него го няма, колите минават с едната гума по банкета, а останала част е пропаднала някъде към реката. Бррррр! Какви ли не сценки ни минават през главите. Аз си мисля какъв е шанса да ме уцели случайно падащ камък от скалите и се надявам да е много нисък, макар че се съмнявам в това – по пътя на всеки няколко метра има вече паднали камъни. Ужас!
с.Ягодина
След дълго изкачване най-накрая стигаме до с.Ягодина, уличното осветление не работи, само джамията свети, но нас вече ни очакват. Стопаните на къща „Снежина” са запалили “чудо”-то, печка с дърва и в къщата цари домашен уют и комфорт. Черпят ни с мурсалски чай и обясняват колко добре действал на целия организъм. Дори му казвали “родопската виагра”. После черпят и с винце и ракийка и на сладки приказки за историята и природата на Родопите става вече полунощ. Лягаме си, а историята за чая май е вярна
бат Димо
