част 2

Публикувано от etinkata



Продължаваме на север към гр. Белоградчик.



Белоградчишките скали ..... как са се образували? В края на Палеозоя, преди около 230 млн.г., в този район се наслоили песьчливо-мергелни скали. По-кьсно те били заляти от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагънал и се показал на сушата, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма пукнатина.



Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години природата е изваяла от безформения камък скулптури на митични същества, хора, животни и птици. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери. Скалите се разпростират на приблизително 30 км дължина, 3 до 5 км ширина и до 200 м височина. Най-величествените скали обграждат Белоградчик : Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът.



Белоградчишката крепост, наричана още Белоградчишко кале е била изградена сред тези непристъпни скали, когато българската държава не е била образувана, а Балканският полуостров е бил в пределите на Римската империя. Недалеч от крепостта са открити останки и на римски аквадукт. В северозападната част на кастела е запазено почти напълно едно подземие, изградено вероятно по-късно от българите. На няколкостотин метра югозападно от крепостта на самотна стръмна скала се намират руините на друго старинно укрепление, което било в помощ на римския кастел. Римската крепост имала за задача не само не само да наблюдава, контролира и охранява пътя, но и да предава и препредава съобщения предимно от военен характер с помощта на различни сигнали. За сигнализиране римляните използвали през нощта огън, през деня дим, а когато имало мъгла, биели огромни тъпани.



Непосредствено до пътя Салаш- Белоградчик на 2 км източно от село Граничак се намира римската крайпътна станция Анище. Открити са останките на разрушено антично селище, представляващи отделна постройка състояща се от 4 стаи. Счита се, че това е римска вила, разположена на пътя Рациария-Наисус (сега Ниш, Сърбия), вероятно разрушена от варварските нашествия в края на III и началото на IV век. При разкопките досега са намерени много фрагменти от глинени съдове, монети и накити, използвани от римляните през 2-3 век.

На 17 км. от гр. Белоградчик се намира пещерата „Магурата”. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила. Една от най-големите пещери в страната - общата дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Пещерата притежава богати по форма и размери образувания-сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, “пещерно мляко”. Според геоложки проучвания, образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. г. Всъщност в една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано. Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха.



В съседство с пещерата се намира Рабишкото езеро - най-голямото по площ вътрешно езеро в България. Дълбочината му достига 35-40 м. Има тектонски произход.

Между гр. Белоградчик и гр. Видин има още доста забележителности като пещерният манастир по пътя за с. Раброво, останките от римска крепост Пецино кале в с.Бойница, водопад на границата между община Бойница и община Кула. Римската крепост Конбустика, разположена източно от с. Кладоруб , върху високо плато, издигащо се на средна надморска височина от около 170 м.



Забележителна е късноримската крепост „Кастра Мартис”, чиито останки се намират до днешния град Кула. Кастра Мартис играла важна роля в отбраната на тези земи през IV- VI в. Централната сграда на укреплението е изградена към северната крепостна стена. По средата има вътрешен двор с кладенец, който е бил настлан с големи квадратни тухли. Около двора са разположени двуетажни помещения с различно предназначение, обслужващи коменданта на крепостта. Обширното помещение северно от двора е изпълнявало по-особени функции. Тук вероятно се е събирал командният състав и са съхранявали бойните знамена и отличия на войсковата част, лагерувала в крепостта. Източно и западно от централната сграда се издигат по 5 масивни зидани пилони, които са носели конструкцията на двуетажни помещения към крепостните стени, използувани в долния етаж за складове, а в горния за казармени помещения. Кулите са били на три етажа, свързани с вътрешни дървени стълби. Покрити са били с керемиди.

---