част 4
Публикувано от etinkata
Следваща спирка – Черепишкия манастир "Успение Богородично".
Датира от Второто Българско царство - построен е по време на
управлението на Цар Иван Шишман. В годините на националното Възраждане
манастирът се превръща в просветно средище. Създадено е килийно училище,
писани са и преписвани книги, жития и евангелия. От тогава датират
реликви като Черепишкото евангелие, подвързано през 1512 г. със златни
корици и украсено с библейски сцени, както и евангелието на монах Данаил
и създадената от Якоб книга на апостолите. През 1797 г. в "Успение
Богородично" намира убежище св. Софроний Врачански.
През 1897 той е спирка на Алеко Константинов по време на похода
му из тези места, след който се ражда популярния пътепис "Българска
Швейцария". "Успение Богородично" е посетен и от Иван Вазов през 1899
г. Тук се раждат сюжетите за произведенията „Дядо Йоцо гледа” и „Една
българка”.
Друг забележителен манастир е „Седемте престола”. Намира се на
няколко километра от с. Елисейна. Предполага се, че той датира от
Второто българско царство, приключило с падането на България под
османско владичество през 14-ти век. Според повечето историци, Светата
обител е построена по време на управлението на Петър Делян, цар на
Западна България (включваща не само Софийския и Видински регион, а и
цялата северна част на страната). Бива разположена в близост до римска
крепост, малко останки от която (части от каменна стена) и днес могат се
видят след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира.
Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки. Освен
историческите данни, има и отделна легенда за създаването на манастира.
Според нея, Седемте престола е основан от 7 боляра (или 7 братя според
алтернативна версия на легендата), откъдето идва и името на Светата
обител. Смята се, че 7-те боляра идват от Бесарабия през 11-ти век и се
заселват в Балкана с техните семейства. Църквата е с уникален дизайн от
седем отделни олтара – нещо, което няма еквивалент в друг български
храм. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната
зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата и са още
по-изолирани – до тях се стига през малките входове на 2 параклиса.
Последният, 7-ми олтар, е непосредствено срещу входа на църквата. Всеки
престол всъщност представлява отделен параклис със собствени стенописи и
иконостас и е посветен на български светец.
Пещерата „Темната дупка”. Отворът й е на 27 м. над левия бряг на
р. Искър, северно от гара Лакатник. Състои се от четири етажа и две
основни галерии и представлява сложен лабиринт от входове, галерии,
водопади, прагове, сифони, езера и подземни реки. Цялата система е с
обща дължина от около 4500 м., което я нарежда на първо място по дължина
сред старопланинските пещери. Проучванията на галериите продължават,
като се предполага, че общата им дължина надхвърля 7000 м. Тя не е
богата на пещерни образования, но е забележителна с пещерната си фауна и
в това отношение е една от най-добре проучените. В пещерата са открити
около 60 вида пещерни организми.
Не е за изпускане и Водопад "Скакля" намира се близо до гара
Бов. До него се стига по Вазовата екопътека, която свързва с. Бов и с.
Заселе.
Водите на "Скакля" политат от 80 м височина.
Минавайки през с. Церово ще видите уникалното скално
образувание, високо 18 метра, с причудливи форми, което се е образувало
при изветряването на хоризонталните ръждиво-червени триаски пясъчници,
характерни за Искърското дефиле, наречено „Джуглата”. На фона на тези
скали през 60 години на ХХ век е сниман филмът “Заветът на инките”.
Последно преди да влезнем в гр. София – нека видим и „Кътинските
пирамиди”. Само на 16 километра от София до с. Кътина можете да
откриете невероятен природен феномен - истинско скулптурно ателие и
приказка от вековете, където са наредени пластове от пясъчници и глина с
червеноръждиви отпечатъци на фантастична растителност от преди много,
много години.
Приключвам с това нашето пътешествие. Има толкова много места в
северозападна България, където не успях да ви заведа............. но
надявам се някой ден да допълня пътешествието. До скоро..... и не
забравяйте, че нашата МИЛА РОДИНА е УНИКАЛНА в много отношения! НЕКА
ПАЗИМ БЪЛГАРИЯ!
Публикувано от etinkata
Няма коментари:
Публикуване на коментар