част 1

Публикувано от etinkata



Северозападна България. Малко от местата, които ще ви представя съм ги виждала... но ми се иска някой ден да ги посетя всичките. Вълнувам се от нашето историческо, културно и природно наследство. Надявам се да успеем да го съхраним за бъдещото поколение, защото все по-малко остават нещата, които те ще наследят. Дано с тези публикации предизвикам у всички вас съвест, национална гордост и уважение към това, което имаме.

Предлагам ви разходка от гр. София до Дунава и обратно по два маршрута. Ще опитам да ви преведа през най-забележителните места в тази част на страната. Сигурна съм, че това, което ще ви предложа е една мъничка част, но поне ...........с това мога да ви предизвикам да видите КРАСОТАТА НА БЪЛГАРИЯ.

Пътешествието ни ще започне от гр. Ботевград с крепостта „Боженишки Урвич” - твърдината на севаст Огнян.



На стръмен, конусовиден връх над Ботевградското село Боженица се намират руините на крепостта Боженишки Урвич. Крепостните зидове са преграждали единственото достъпно място от север и са били преправяни и доправяни поне на 3 пъти от възникването на крепостта от 5-6 век, до към края на 14 век, когато е превзета от османците, разрушена и изоставена. Интересна е скалната църква, издълбана във висока скала във вътрешността на крепостта. Тайните на тази крепост започват да оживяват в двайсетте години на миналото столетие, когато под корените на стар явор се открива средновековен скален надпис.

Продължаваме със забележителностите край гр. Враца. Още с влизането в града можем да се качим на връх Околчица, където на 2 юни 1876г. се разиграва последната битка на Ботевата чета.



Едно от най-посещаваните в района места е пещерата Леденика. Тя се намира на 16км от града. Пещерата има общо 10 зали (не всички са достъпни за туристи). Тя е дълга 300 м. Температурата в пещерата варира от –7°С до –15°С и до 8°С във вътрешността. Сталактитите и сталагмитите датират от хиляди години. Първата зала се нарича „Преддверието” (най-ниската част на пещерата). Минава се през прохода "Плъзнята", за да се стигне до малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение (прохода на грешниците) се стига в Голямата (Концертна) зала.



От голямата зала през железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропасти, през коридора “Завеските”, за да се стигне до не по-малко красивата “Бяла зала”. През зимата и пролетта пещерата „Леденика” се украсява с ледени кристали, от където идва името на пещерата.



Няма как да пропусна и прохода „Вратцата”. Проходът е ждрело на река Лева и там са най-високите отвесни скали (над 400 м.) на Балканския полуостров.



На входа на прохода се намират останките на средновековната крепост „Кемер кале” (Баджакова крепост). Била е правоъгълна и е охранявала подстъпите към прохода. Зидът най- добре е запазен в югоизточната си част. Заемала е площ от около 2 дка. На около 50 м. югозападно от крепостта, на десния бряг на р. Лева, има останки от аквадукт. Не се знае кой го е построил, но със сигурност принадлежи към крепостта. Кемер кале е била част от крепостната система на средновековния град „Вратица”.



В прохода има останки и от тракийската, антична, късноантична и средновековна крепост „Вратица”. Крепостта е преграждала входа към цялата згориградска долина, като при нападение я е превръщала в защитено място за цялото население, живеещо извън нея в околностите й. След траките и римляните са оценили добрата защитна линия на околните височини. За това говорят издигнатите римски крепости в околността, с които „Вратица” образува здрав крепостен възел.



На 15 километра от Враца към с. Чирен се намира уникалната природна забележителност „Божия мост”. Входът на тази природна забележителност е висок около 20 метра и широк около 25 метра, а тунелът от пещери, образувал се под земята е дълъг около 100 метра.



Отивайки към Божият мост не може да подминем „Лиляшка крепост”. Тя е изпълнявала стражеви функции през късно римската епоха и времето на българското средновековие. Крепоста се състои от крепостна стена с три квадратни кули, както и два входа, гледащи на юг.