вторник, 25 декември 2012 г.

Ахридос – история и легенди

Ахридос – история и легенди

Родопите. Защо Родопите? Ако кажа “мистиката на България” или “планината на Орфей”, това вече е банално. Просто тук природа, природни феномени, тракийски светилища, крепости, легенди – нещата за които един фотограф-пейзажист мечтае, си ги има. И не му трябва кой-знае какво въображение, просто всичко е пред очите му. Е, не може и без мистиката. Тук обаче фотоапаратът се оказва безсилен и затова моята препоръка е -идете и я вижте тази планина /дали с апарат или без него/. Тя, планината ще ви приеме, ще ви покаже, ще ви разкаже.

Потегляме от София в ранни зори и около десет часа се намираме на пътя Хасково- Кърджали, а първата ни спирка са каменните гъби до село Бели пласт.



Странни природни образувания с вулканичен произход още от времето, когато тук е било дъно на море. Изградени от различни минерали, те съответно са оцветени в различни нюанси, преливащи един в друг - охра, розово, виолетово, зелено. Шапките са изградени от по-твърд минерал и затова устояват по-дълго на природните влияния. Пънчетата, подложени на действието на дъждовете, ветровете и завихрящите се около тях скални частици, изтъняват и фигурите добиват “гъбния” си вид.



Попадаме сякаш в някакъв приказен детски свят. Луната си е тук и това още повече засилва чувството за нереалност.

Следващата ни спирка е Перперикон. Толкова е говорено и изписано за него напоследък, че отхвърляме предложенията на чакащите отпред екскурзоводи. Преди всичко ще снимаме, а останалото ще си го прочетем. Тръгваме обратно на официалните туристически маршрути по по-полегатата пътека с тайната мисъл, че ще слизаме по стръмния централен път.



Минаваме покрай шарапаните, снимаме и надаваме по едно ухо на разказите на гидовете за тракийските девойки, мачкащи гроздето в тях.



Акрополът на Перперикон, състоящ се от храмови постройки и жилища. На места съвременният турист може да се разходи по хилядолетните му улици.



На върха се намира камъкът, на който е издълбана тюркската богинята на плодородието Умай./имахме удоволствието да го чуем лично от професор Овчаров/



Тук се намира и най-голямата древна цистерна за вода на Балканския полуостров с вместимост 270 000 литра, изсечена направо в скалата.



Тракийският дворец на Перперикон.



През ХІІІ – ХІV в. на Перперикон е съществувал голям средновековен град, построен върху античното тракийско светилище.



Естествен скален проход е дооформен от древните като главен път към храма. Доволни сме, че го слизаме.

Тръгваме си с убеждението, че сме се докоснали до нещо съизмеримо по време с египетските пирамиди и не сме успели да го осъзнаем и оценим напълно, но трябва да бързаме, за да хванеме залеза на едно от най-атрактивните /поне за нас/ места в България – Моняк.

Най–голямата крепост на Ахридос /Източни Родопи, Средна Арда/ е кацнала на хълма над село Широко поле и от нея се открива несравнима гледка към язовир Студен кладенец. Почти тичаме нагоре по хълма и изведнъж виждаме язовира. Дъхът ни секва. Чувството за простор и свобода е завладяващо. Слънцето блести срещу нас и не можем да видим, но там някъде отсреща е Вишеград.


Няма коментари:

Публикуване на коментар