За 8 дни из България или 2200 км по пътищата на Родината
част 2
Алеко Константинов е казал: “Опознай Родината, за да я обикнеш!”
Аз си я обичам, но ми се искаше и да я опозная, като я обиколя с мотор. Тази мечта си я имам от преди няколко години и едва сега успях да я осъществя – около България за 8 дни с мотор.
Участниците бяхме двама – аз и Гергана. Моторът – Suzuki VZ 800 Marauder.
ДЕН 3
с.Ягодина – Триград – Доспат – Гоце Делчев – Петрич – Рупите – Благоевград - гр.Рила
с.Триград
Сутринта се събуждаме от песните на петлите, виждаме как горските работници се катерят в един камион, облечени дебело и с ръкавици, и с надежда пускаме прогнозата в очакване на добри новини. А те са повече от добри – цялата седмица го дават хубаво време, само в неделя валежи, но пък ние и тогава се прибираме. Споко. Сбогуваме се с хазяите, те ни дават съвети за пътя (хазяят е стар моторист) и поемаме към Ягодинската пещера. Този път ждрелото не ни се струва толкова дълго и опасно, но пък е страшно красиво. Стигаме до пещерата, но там сме изненадани – организирана група ще влезе чак в 11.00 ч. Опаааа, объркват се плановете, но ще чакаме. Нямаме друг избор. След 11.00 след един час в недрата на земята, страхотен екскурзовод, страхотна пещера, сталактити, сталактони, сталакмоти и други такива сталак-неща се виждат навсякъде около теб, капе вода по темето ти, а вътре е само 6 градуса и 90 % влажност.
Аз не съм много по дупките в земята, но Гер ги обожава и не спира да снима. Излизаме, печати в книжките, качваме се на мотора и се пускаме до пещерата Дяволското гърло. Посещавали сме я и двамата и сме само за печата. Нали сме колекционери. Отпред бяха спрени няколко ендура на стопаните на пещерата.
Часът вече е почти 14.00, а ни чака преход през целите Родопи, Пирин и нощувка в Рила. Тръгваме. Пътят е идеален на места, на други лош, но за кратко. Родопите са страхотно красива планина. Пълни са с разни махали, къщици и странни хора, които живеят сякаш откъснати от цивилизацията. Гледат ни странно, децата ентусиазирано махат, а ние се наслаждаваме на пътя и на завоите. Аз нещо се ентусиазирах и гледам на една от спирките, че съм достигнал почти до ръба на гумите в завоите. Брей ... тц, тц, тц ... !!! Минаваме Доспат и природата става още по-сурова, а към Гоце Делчев хорицата навсякъде добиват камънаци – от тия ‘дето се строят къщи и дувари с тях. Навсякъде прахоляк и джамии. Дори по две в село. Да правят явно стерео звук при молитва.
гр.Гоце Делчев
Не знам защо, но бях останал с впечатлението, че след Гоце Делчев по пътя ни до Петрич е само поле. Как само съм могъл да забравя Пирин??? А той се извиси над нас като някакъв огромен исполин. Заредихме в Г.Делчев и заизкачвахме Пирин. Страхотни завойчета, къси и остри, драпаш си по тях и по едно време гледаш цялата равнина в краката ти. Красота! Спираме на билото да разгледаме паметника на Гоце Делчев и да намерим място за хапване. Коремите стържеха от глад. Там попадаме на едно от най-вкусните места по време на цялото ни пътуване – „Тихият кът”. Не знам дали чистият въздух повлия или готвачът беше наистина перфектен, но там хапнах най-вкусното телешко варено през живота си. Кухнята беше на висота. Пийнахме и Пиринско пиво, нали си бяхме обещали да пием навсякъде местна бира, ако я има, и поемаме надолу към Петрич.
гр.Петрич
По пътя решаваме, че няма да ни стигне времето да посетим Мелник, и с пълна газ едвам успяваме да хванем отворена църквата на баба Ванга. Прекрасно, спокойно и духовно местенце. Изпадаш в някакъв унисон със себе си. На това място баба Ванга е живяла през последните години на живота си. Има топли минерални извори и е с пъти по-топло от планината.
Не искаме да си тръгваме, но ни чакат още към 100 км до гр.Рила, които обаче взимаме почти на един дъх. В гр.Рила спим в къща за гости „При Гешеви”, цена на легло – 15 лв., а като поисках да включат климатика в стаята за да се постоплим цената стана по 18 лв. Хм! А и гостоприемството никакво го нямаше, така че стига съм им правил реклама. Поне топла вода имаше ...
гр.Рила
Този ден остави дълбок отпечатък в съзнанието ми. Най-дългото каране, при това по труден планински терен. Родопите, Пирин и част от Рила. Умора и едно приятно чувство, че си на оня, другия край на България.
бат Димо
част 2
Алеко Константинов е казал: “Опознай Родината, за да я обикнеш!”
Аз си я обичам, но ми се искаше и да я опозная, като я обиколя с мотор. Тази мечта си я имам от преди няколко години и едва сега успях да я осъществя – около България за 8 дни с мотор.
Участниците бяхме двама – аз и Гергана. Моторът – Suzuki VZ 800 Marauder.
ДЕН 3
с.Ягодина – Триград – Доспат – Гоце Делчев – Петрич – Рупите – Благоевград - гр.Рила
с.Триград
Сутринта се събуждаме от песните на петлите, виждаме как горските работници се катерят в един камион, облечени дебело и с ръкавици, и с надежда пускаме прогнозата в очакване на добри новини. А те са повече от добри – цялата седмица го дават хубаво време, само в неделя валежи, но пък ние и тогава се прибираме. Споко. Сбогуваме се с хазяите, те ни дават съвети за пътя (хазяят е стар моторист) и поемаме към Ягодинската пещера. Този път ждрелото не ни се струва толкова дълго и опасно, но пък е страшно красиво. Стигаме до пещерата, но там сме изненадани – организирана група ще влезе чак в 11.00 ч. Опаааа, объркват се плановете, но ще чакаме. Нямаме друг избор. След 11.00 след един час в недрата на земята, страхотен екскурзовод, страхотна пещера, сталактити, сталактони, сталакмоти и други такива сталак-неща се виждат навсякъде около теб, капе вода по темето ти, а вътре е само 6 градуса и 90 % влажност.
Аз не съм много по дупките в земята, но Гер ги обожава и не спира да снима. Излизаме, печати в книжките, качваме се на мотора и се пускаме до пещерата Дяволското гърло. Посещавали сме я и двамата и сме само за печата. Нали сме колекционери. Отпред бяха спрени няколко ендура на стопаните на пещерата.
Часът вече е почти 14.00, а ни чака преход през целите Родопи, Пирин и нощувка в Рила. Тръгваме. Пътят е идеален на места, на други лош, но за кратко. Родопите са страхотно красива планина. Пълни са с разни махали, къщици и странни хора, които живеят сякаш откъснати от цивилизацията. Гледат ни странно, децата ентусиазирано махат, а ние се наслаждаваме на пътя и на завоите. Аз нещо се ентусиазирах и гледам на една от спирките, че съм достигнал почти до ръба на гумите в завоите. Брей ... тц, тц, тц ... !!! Минаваме Доспат и природата става още по-сурова, а към Гоце Делчев хорицата навсякъде добиват камънаци – от тия ‘дето се строят къщи и дувари с тях. Навсякъде прахоляк и джамии. Дори по две в село. Да правят явно стерео звук при молитва.
гр.Гоце Делчев
Не знам защо, но бях останал с впечатлението, че след Гоце Делчев по пътя ни до Петрич е само поле. Как само съм могъл да забравя Пирин??? А той се извиси над нас като някакъв огромен исполин. Заредихме в Г.Делчев и заизкачвахме Пирин. Страхотни завойчета, къси и остри, драпаш си по тях и по едно време гледаш цялата равнина в краката ти. Красота! Спираме на билото да разгледаме паметника на Гоце Делчев и да намерим място за хапване. Коремите стържеха от глад. Там попадаме на едно от най-вкусните места по време на цялото ни пътуване – „Тихият кът”. Не знам дали чистият въздух повлия или готвачът беше наистина перфектен, но там хапнах най-вкусното телешко варено през живота си. Кухнята беше на висота. Пийнахме и Пиринско пиво, нали си бяхме обещали да пием навсякъде местна бира, ако я има, и поемаме надолу към Петрич.
гр.Петрич
По пътя решаваме, че няма да ни стигне времето да посетим Мелник, и с пълна газ едвам успяваме да хванем отворена църквата на баба Ванга. Прекрасно, спокойно и духовно местенце. Изпадаш в някакъв унисон със себе си. На това място баба Ванга е живяла през последните години на живота си. Има топли минерални извори и е с пъти по-топло от планината.
Не искаме да си тръгваме, но ни чакат още към 100 км до гр.Рила, които обаче взимаме почти на един дъх. В гр.Рила спим в къща за гости „При Гешеви”, цена на легло – 15 лв., а като поисках да включат климатика в стаята за да се постоплим цената стана по 18 лв. Хм! А и гостоприемството никакво го нямаше, така че стига съм им правил реклама. Поне топла вода имаше ...
гр.Рила
Този ден остави дълбок отпечатък в съзнанието ми. Най-дългото каране, при това по труден планински терен. Родопите, Пирин и част от Рила. Умора и едно приятно чувство, че си на оня, другия край на България.
бат Димо
Няма коментари:
Публикуване на коментар