БЪЛГАРИЯ: януари 2013

вторник, 29 януари 2013 г.

Джендема - най-големият резерват в национален парк Централен Балкан

Джендема - най-големият резерват в национален парк Централен Балкан

"Джендема", познат още като "Бяла река", (1953 г.) е най-големият биосферен резерват в България. Намира се в Калоферска планина, южно от връх Ботев.

В пояса между 1000-2300 м.н.в се откриват изумителни пейзажи - стърчат отвеси скали и канари, зеят дълбоки пропасти, бучат водопади, кипят еворзионни котли, зеленеят живописни тревни тераси. Тук е най-високият българският водопад - Райското пръскало и тясното ждрело на река Тъжа с високи до 400 м скалисти брегове. Не напразно народът е нарекъл местността джендем (от иврит през турски - ад, пъкъл).

В резервата се опазват вековни естествени гори и единственото местообитание на диви кози в Стара планина. Заради южното разположение на резервата планинският климат тук е по-топъл и сух. В резултат на това почвите (канелени и кафяви горски) са по-плитки и сухи, а буковите гори преобладават в резервата, са по-редки в сравнение с другите части на Стара планина.

По непристъпните места расте смърч и бор. Малки площи са покрити с алпийска растителност, представена от над 80 тревни вида.
"Джендема" предлага многобройни възхитителни пейзажи. Резерватът е разположен в дълбоката долина на Бяла река, на юг от връх Ботев.

Много от тревните видове в резервата са редки и защитени - еделвайс, родопски силивряк, старопланинска иглика, нарцисовидна съсънка, планински божур. Тук е находището на най-рядкото растение в Стара планина - балканското плюскавиче, български ендемит. В девствените гори бродят благородни елени, кафяви мечки, сърни, глигани, лисици; скалистите чукари се огласят от разнообазни дневни, нощни грабливи и пойни птици.

Любопитно: На север от връх Ботев, по долината на река Видима и нейните притоци, е резерватът "Северен Джендем"(1983 г.), създаден за опазване на субалпийски и горски местообитания на различни видове растения и животни, както и на красиви природни обект, като 80-метровия водопад на река Видима.

Къде: Калоферска планина, южно от връх Ботев, Стара планина, България

Кога: целогодишно

понеделник, 28 януари 2013 г.

Чепинска котловина - най-голямата и живописна котловина в Родопите

Чепинска котловина - най-голямата и живописна котловина в Родопите

По течението на Чепинска река, между Баташката планина, ридовете Алабак и Къркария, се е сгушила китната и "чаровна", както я нарича Иван Вазов, Чепинска котловина - най-голямата в Родопите.

Тя е разположена на 750-800 м. н.в. и е почти елипсовидна по форма. Дълга е 18 км (запад-изток) и е широка от 4 до 7 км. Дъното й е плоско, с леко хълмист релеф. Разломната структура на котловината е причина за чести земетресения, но и за голямото природно богатство - минералните извори (на 80 на брой). Доказано лековити, те превръщат котловината в предпочитано място за лечение, отдих и туризъм. Благоприятен фактор е и прекрасният климат - мека зима, прохладно лято, многбройни ясни слънчеви дни и малко мъгли.

Околностите на Чепинската котловина са неподражаема броеница от великолепни природни ландшафти, исторически паметници, язовири и културни местности. Планинските ридове са покрити с вековни иглолистни гори. Над тях величествено се извисява вторият по височина връх в Родопите - Голяма Сюткя (2186 м). Чепинската котловина е обитавана от човека още преди 6-7000 години, за което свидетелстват археологическите находки. Северно от село Дорково, на конусовиден връх, ограден от непистъпни дерета, се намират останките на крепостта Цепина - една от най-яките твърдини на Родопите.

Южно от Велинград, на левия бряг на Чукурска река (десен приток на Чепинска река), се намира една от най-красивите родопски пещери Лепеница, с дължина 1400 м. Пещерата е двуетажна, с подземна река и великолепни сталактити, сталагмити, каменни драперии, пещерни бисери и др. Най-атрактивна е Залата на кратерите. Подът й е осеян с малки кратери, вследствие падащите от тавана едри водни капки.

На запад от Велинград е седловината Юндола, свързваща Родопите с Рила. Тя е осеяна с просторни и китни поляни сред приказни иглолистни гори. Тук се намира едно от най-красивите планински летовища в България. В защитената местност Клептуза, край велинградския квартал Чепино, се опазват вековни гори от черен бор и живописният карстов извор Клептуза, чиито води се вливат в красиво изкуствено езеро - любимо място за отдих.

Любопитно: Карстовият извор Клептуза блика в основата на отвенса бяла мраморна скала, обрасла със зелен мъх. В зависимост от сезона и падналите валежи дебитът на извора е променлив - средно 570 л/сек., а максимално - 1180 л/сек. Водата му е варовита и постоянно студена. Името му идва от гръцки, означава вземам скришом, крия на тайно място. Вероятно е свързано с внезапната поява на изворните води, сякаш са били здраво заключени в подземния карст и внезапно отприщени, са бликнали свободно.

Къде: в северозападната част на Родопите, България

Кога: целогодишно

Деветашката пещера край Ловеч

Деветашката пещера край Ловеч

Деветашката пещера е измежду най-големите в Бyлгария. Входът й, с височина 35 м. и ширина 30 м, се открива в скалистия десен бряг на река Осъм, северозападно от село Деветаки, Ловешко.

Археологическите проучвания показват, че Деветашката пещера е заселена от хората още в зората на човешката история - преди 200 000 години, и била обитавана и през късния палеолит (до към 10 000 г.пр.Хр.). Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати останки от новокаменната епоха (6200-4900 г.пр.Хр.), когато хората вече започнали да правят и глинени съдове.

Най-голямото поселение в Деветашката пещера било от времето на каменно-медната епоха (4900 - 3800 г.пр.Хр.). Тогава хората заселват почти цялата площ на пещерата. От този културен пласт са разкопани три жилища, които били изгрaдени от обмазан с глина плет. Намерени са много натрошени кости на диви и опитомени животни, с които хората се препитавали, както и многобройни кремъчни и каменни сечива, изделия от кост, рог и мед. Открити са множество пещи и хромелни камъни.

Многобройните отломки разкриват изключително разнообразие на глинени съдове по форма и украса и говорят за развититето на художествените вкусове у праисторическите хора. Сред находките има множество глинени идоли, накити, изработени от кост, мрамор и глина. В малка галерия в десния коридор на пещерата археолозите открили гроб на дете, покрит с каменен хаван и с глинена паничка, поставена в областта на рамото.

Бронзова апликация от 5 в. пр.н.е., намерена в Деветашката пещера
Намерените оръдия на труда, както и останките от тежести за тъкачни станове и за риболовни мрежи, мрежи за лов са свидетелство за разнообразния бит на древните хора. Пещерата била обитавана и през бронзовата и ранножелязната епоха, дори през римския период. От II до IV в. тя служела за тракийско светилище.

Деветашката пещера предоставяла благоприятни условия за живот, тъй като е изключително просторна, сравнително суха и защитена от силни въздушни течения. На тавана й има седем огромни отвора, известни сред местните хора като "Окната". Нейните древни обитатели се препитавали и с риба от пълноводната река, която тече наблизо.

Любопитно: Деветашката пещера става известна на учените още от първите десетилетия на XX в. В Югоизточна Европа няма такова огромно по обем обиталище на праисторически хора. Тя е значително по-голяма и от знаменитата пещера Алтамира, Испания, където са открити праисторически рисунки. През 1921 г. Гаврил Кацаров, а след това и Васил Миков провеждат разкопки и откриват останки от праисторически култури. Проучванията през втората половина на XX в. са затруднени, тъй като една част от пещерата е превърната в хранилище за зреене на млечни продукти, а друга - във военен склад за горива.

Къде: близо до село Деветаки, 15 км североизточно от гр.Ловеч

Кoга: целогодишно

четвъртък, 17 януари 2013 г.

Духлата - най-дългата пещера в България

В югоизточната част на Витоша, на десния стръмен бряг на река Струма, оформен от планинския рид Могилата, се намира най-дългата българска пещера - Духлата (Боснешката пещера, 17 600 м).

Името й вероятно е свързано с постоянното въздушно течение от стария вход на пещерата. Духлата е най-сложната многоетажна пещерна система в България, създадена от подземните течения на река Струма. Представлява трудно проходим лабиринт от тунели, галерии, теснини, пропасти, вертикални кладенци, зали и залички, подземни реки, езера и водопади и разнообразни пещерни образувания.

След Чистилището - тесен и нисък, труден за преминаване няколкометров криволичещ тунел, се разкрива приказното подземно царство с цялото си великолепие. Най-просторна е Тронната зала - истински каменен дворец. От тавана висят огромни скални полюлеи и феерични синтрови завеси, от пода стърчат кули, колонади.

До Срязания сталактон проблясват бистрите води на малко езеро с калцитни рози. Между многбройните малки залички - Градината, Юфката и др., тайнствено лъкатушат тунели и придават особена прелест на пещерата.

Любопитно: Духлата е своеобразен музей на редки пещерни образувания. Невероятно красивите хеликтити - крехки калцитни и арагонитови кристали, израстват в различни посоки и образуват причудливи форми (влакна, спирали, къдрици, цветя и т.н.) по тавана, стените и пода на залите и тунелите. От тавана на малката заличка Градината висят фантастични гроздовидни сталактити. Подът на заличката Юфката е покрит с многобройни синтрови коритца с дъговидно извити или накъдрени калцитни стенички. В синтровите езерца на Духлата са открити най-изящните пощерни бисери - порцелановобели, блестящи бобчета.

Къде: край село Боснек, близо до Перник, България

Кога: целогодишно

сряда, 16 януари 2013 г.

Божият мост край село Лиляче - уникално карстово творение

Божият мост край село Лиляче - уникално карстово творение

Във варовиците на Врачанската могила, на юг от рида Милин камък в Западния Предбалкан, се е оформил своеобразен карстов район. Той включва много водни пещери, карстови извори, повърхностно и подземно течащи потоци и реки. В южната му част, между селата Лиляче и Чирен, се откроява невероятно скално творение, известно като Божият мост.

Божият мост е остатък от карстова пещера, образувана сравнително близко до земната повърхност от подземния път на Лилячка река. С течение на времето таванът на места се е срутил и се е открила пещерна зала. Частичните останки от тавана образували скалния мост - огромна скална арка, с дължина 125 м, над старото легло на реката.

Оформила се е типична проходна пещера с три входа - единият на североизток, а двата - на югозапад. В най-тясната част силно намалелите води на реката образуват езерце с непостоянни граници. Във вътрешността на скалния мост са оформени различни пещерни образувания - скани колони, кубета, ниши и кухини по стените, в които гнездят бухали, кукумявки, скални гълъби, прилепи и др.

Едно от първите описания на Божия мост принадлежи на чешките учени - братята Херменгилд и Карел Шкорпил, в книгата "Върху карстовите явления в България", издадена през 1895 г. в Прага. През 1964 г. Божият мост е обявен за природна забележителност. Този красаив природен феномен е лесно достъпен през всички сезони, но все още рядко се посещва от любителите на природата.

В древността Божият мост е използван като естествен мост, затова свидетелстват и останките от антична и средновековна крепост, намиращи се непосредствено в единия му край. В миналото хората възприемали скалния мост като божие творение, оттогава останало и името Божият мост.

Любопитно: Около селата Чирен и Лиляче е разположен един от интересните карстови райони в България. Тук, в рида Милин камък, са пещерите Понора и Младеновата. Наблизо са малката, но красива пещера Пешкето, украсена със седем отвора.

Къде: край село Лиляче, край Враца

Кога: целогодишно

петък, 11 януари 2013 г.

Сапарева баня - най-горещите минерални извори в цяла Европа

Сапарева баня - най-горещите минерални извори в цяла Европа

В северозападното подножие на Рила, при град Сапарева баня, се намират най-горещите минерални извори в България и в цяла Европа.

Върху големият наносен конус на река Валявица, ляв приток на Джерман, от дълбока разседна пукнатина бликат три минерални извора. Най-голям е Банският извор, с дебит 180 литра в минута и температура 91,5 градуса по Целзий. Парилото има значително по-малък дебит и температура 47 градуса. Третият - Двете изворчета, е с най-малък дебит - 30 литра в минута и 40 градуса, но е най-богат на сероводородни газове.

Близо до него през 1957 г. чрез сондаж е открит най-горещият гейзер на Балканите (103,8 градуса по Целзий). На всеки 6 секунди в продължение на 10-20 секунди от отвора му се изхвърля 8-метров красив фонтан от вряла вода и горещи водни пари.

Топлите минерални извори били известни още от дълбока древност. Траките основали тук селище и го нарекли Герма, на бога на топлината, светкавиците и градушките Герман. По-късно римляните превънали селището в крепостен град с балнеолечебен център под името на река Джерман. Турците преустроили римската баня края западния извор и резервоарът й се използвал до 20-те години на 19 в.

От Сапарева баня на югоизток, към едно от най-красивите рилски летовища - Паничище, води живописен път, от който се разкрива зашеметяваща панорама. Летовището е разположено сред вековни иглолистни гори на 1350-1450 м.н.в. Близо до него е едноименното безотточно тектонско езеро, с характерна паницовидна форма, дала името на цялата местност. В землището на Сапарева баня, на височина 1800-2050 м, е малкият резерват "Скакавица", в който се оказва вековен горски масив от бяла мура и множество редки растителни видове.

Близо до Сапарева баня, над село Овчарци, река Горица образува каскада от седем водопада, разположени един до друг. Водите на последните три падат с грохот в дълбоки еворзионни котли. Най-висок - 39 м, е последният, Овчарски водопад.

Любопитно: Повече от 1000 естествени и сондажни минерални извора представляват едно от най-големите природни богатства на България. Разположени са главно по дълбоките разломи на земната кора - по протежение на долините на реките Струма, Места, по северното подножие на Родопите и Рила, по Задбалканския разлом и по северното подножие на Главната Старопланинска верига. Преобладават термалните минерални извори с температура над 37 градуса по Целзий.

Къде: гр.Сапарева баня

Кога: целогодишно

сряда, 9 януари 2013 г.

Великата индийска стена

Великата индийска стена

Да, освен в Китай, такива дълги и сложни защитни съоръжения са били строени фактически по целият свят. Някои са известни, други не толкова. Днес ще се запознаем по-отблизо с една стена, която дълго време е стояла в сянката на своят по-голям събрат от Китай.

Някои я наричат с името на фортът около, който е изградена – Кумхалгарх, а други просто я наричат “Великата стена на Индия”. Както и да бъде наречена обаче тя е втората най-дълга непрекъсната стена в света и затова е странно, че е известна главно в района около нея самата.

Цялата и дължита надвишава 36 километра, а самата стена е меко казано масивна. На снимките много хора я бъркат с китайската стена, но всъщност много години и цели цивилизации делят двете.

Работата по тази започва през 1443 година. Намира се в щата Раджастан, западна Индия. За построяването и е бил нужен цял Век, а по-късно през 19ти Век тя отново е била разширена. Тази крепостна стена, както вече споменахме пази форт, който се намира на 1000 метра надморска височина и доминира над целия район.

Въпреки големината на стената, а също така и историята, с която е напоена тя остава сравнително неизвестна за хората живеещи извън Индия.

На всички туристи, които посетят това място се казва да не се катерят по някои по-ниски части на стената, защото макар и извън строя, се предполага, че някои от древните трапове и механизми все още работят до известна степен.