Джендема - най-големият резерват в национален парк Централен Балкан
"Джендема", познат още като "Бяла река", (1953 г.) е
най-големият биосферен резерват в България. Намира се в Калоферска
планина, южно от връх Ботев.
В пояса между 1000-2300 м.н.в се откриват изумителни пейзажи -
стърчат отвеси скали и канари, зеят дълбоки пропасти, бучат водопади,
кипят еворзионни котли, зеленеят живописни тревни тераси. Тук е
най-високият българският водопад - Райското пръскало и тясното ждрело на
река Тъжа с високи до 400 м скалисти брегове. Не напразно народът е
нарекъл местността джендем (от иврит през турски - ад, пъкъл).
В резервата се опазват вековни естествени гори и единственото
местообитание на диви кози в Стара планина. Заради южното разположение
на резервата планинският климат тук е по-топъл и сух. В резултат на това
почвите (канелени и кафяви горски) са по-плитки и сухи, а буковите гори
преобладават в резервата, са по-редки в сравнение с другите части на
Стара планина.
По непристъпните места расте смърч и бор. Малки площи са покрити с алпийска растителност, представена от над 80 тревни вида.
"Джендема" предлага многобройни възхитителни пейзажи. Резерватът е
разположен в дълбоката долина на Бяла река, на юг от връх Ботев.
Много от тревните видове в резервата са редки и защитени -
еделвайс, родопски силивряк, старопланинска иглика, нарцисовидна
съсънка, планински божур. Тук е находището на най-рядкото растение в
Стара планина - балканското плюскавиче, български ендемит. В девствените
гори бродят благородни елени, кафяви мечки, сърни, глигани, лисици;
скалистите чукари се огласят от разнообазни дневни, нощни грабливи и
пойни птици.
Любопитно: На север от връх Ботев, по долината на река Видима и
нейните притоци, е резерватът "Северен Джендем"(1983 г.), създаден за
опазване на субалпийски и горски местообитания на различни видове
растения и животни, както и на красиви природни обект, като 80-метровия
водопад на река Видима.
Къде: Калоферска планина, южно от връх Ботев, Стара планина, България
Кога: целогодишно
Чепинска котловина - най-голямата и живописна котловина в Родопите
По течението на Чепинска река, между Баташката планина, ридовете
Алабак и Къркария, се е сгушила китната и "чаровна", както я нарича
Иван Вазов, Чепинска котловина - най-голямата в Родопите.
Тя е разположена на 750-800 м. н.в. и е почти елипсовидна по
форма. Дълга е 18 км (запад-изток) и е широка от 4 до 7 км. Дъното й е
плоско, с леко хълмист релеф. Разломната структура на котловината е
причина за чести земетресения, но и за голямото природно богатство -
минералните извори (на 80 на брой). Доказано лековити, те превръщат
котловината в предпочитано място за лечение, отдих и туризъм.
Благоприятен фактор е и прекрасният климат - мека зима, прохладно лято,
многбройни ясни слънчеви дни и малко мъгли.
Околностите на Чепинската котловина са неподражаема броеница от
великолепни природни ландшафти, исторически паметници, язовири и
културни местности. Планинските ридове са покрити с вековни иглолистни
гори. Над тях величествено се извисява вторият по височина връх в
Родопите - Голяма Сюткя (2186 м). Чепинската котловина е обитавана от
човека още преди 6-7000 години, за което свидетелстват археологическите
находки. Северно от село Дорково, на конусовиден връх, ограден от
непистъпни дерета, се намират останките на крепостта Цепина - една от
най-яките твърдини на Родопите.
Южно от Велинград, на левия бряг на Чукурска река (десен приток
на Чепинска река), се намира една от най-красивите родопски пещери
Лепеница, с дължина 1400 м. Пещерата е двуетажна, с подземна река и
великолепни сталактити, сталагмити, каменни драперии, пещерни бисери и
др. Най-атрактивна е Залата на кратерите. Подът й е осеян с малки
кратери, вследствие падащите от тавана едри водни капки.
На запад от Велинград е седловината Юндола, свързваща Родопите с
Рила. Тя е осеяна с просторни и китни поляни сред приказни иглолистни
гори. Тук се намира едно от най-красивите планински летовища в
България. В защитената местност Клептуза, край велинградския квартал
Чепино, се опазват вековни гори от черен бор и живописният карстов извор
Клептуза, чиито води се вливат в красиво изкуствено езеро - любимо
място за отдих.
Любопитно: Карстовият извор Клептуза блика в основата на отвенса
бяла мраморна скала, обрасла със зелен мъх. В зависимост от сезона и
падналите валежи дебитът на извора е променлив - средно 570 л/сек., а
максимално - 1180 л/сек. Водата му е варовита и постоянно студена. Името
му идва от гръцки, означава вземам скришом, крия на тайно място.
Вероятно е свързано с внезапната поява на изворните води, сякаш са били
здраво заключени в подземния карст и внезапно отприщени, са бликнали
свободно.
Къде: в северозападната част на Родопите, България
Кога: целогодишно
Деветашката пещера край Ловеч
Деветашката пещера е измежду най-големите в Бyлгария. Входът й, с
височина 35 м. и ширина 30 м, се открива в скалистия десен бряг на река
Осъм, северозападно от село Деветаки, Ловешко.
Археологическите проучвания показват, че Деветашката пещера е
заселена от хората още в зората на човешката история - преди 200 000
години, и била обитавана и през късния палеолит (до към 10 000
г.пр.Хр.). Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати
останки от новокаменната епоха (6200-4900 г.пр.Хр.), когато хората вече
започнали да правят и глинени съдове.
Най-голямото поселение в Деветашката пещера било от времето на
каменно-медната епоха (4900 - 3800 г.пр.Хр.). Тогава хората заселват
почти цялата площ на пещерата. От този културен пласт са разкопани три
жилища, които били изгрaдени от обмазан с глина плет. Намерени са много
натрошени кости на диви и опитомени животни, с които хората се
препитавали, както и многобройни кремъчни и каменни сечива, изделия от
кост, рог и мед. Открити са множество пещи и хромелни камъни.
Многобройните отломки разкриват изключително разнообразие на
глинени съдове по форма и украса и говорят за развититето на
художествените вкусове у праисторическите хора. Сред находките има
множество глинени идоли, накити, изработени от кост, мрамор и глина. В
малка галерия в десния коридор на пещерата археолозите открили гроб на
дете, покрит с каменен хаван и с глинена паничка, поставена в областта
на рамото.
Бронзова апликация от 5 в. пр.н.е., намерена в Деветашката пещера
Намерените оръдия на труда, както и останките от тежести за тъкачни
станове и за риболовни мрежи, мрежи за лов са свидетелство за
разнообразния бит на древните хора. Пещерата била обитавана и през
бронзовата и ранножелязната епоха, дори през римския период. От II до
IV в. тя служела за тракийско светилище.
Деветашката пещера предоставяла благоприятни условия за живот,
тъй като е изключително просторна, сравнително суха и защитена от силни
въздушни течения. На тавана й има седем огромни отвора, известни сред
местните хора като "Окната". Нейните древни обитатели се препитавали и с
риба от пълноводната река, която тече наблизо.
Любопитно: Деветашката пещера става известна на учените още от
първите десетилетия на XX в. В Югоизточна Европа няма такова огромно по
обем обиталище на праисторически хора. Тя е значително по-голяма и от
знаменитата пещера Алтамира, Испания, където са открити праисторически
рисунки. През 1921 г. Гаврил Кацаров, а след това и Васил Миков
провеждат разкопки и откриват останки от праисторически култури.
Проучванията през втората половина на XX в. са затруднени, тъй като една
част от пещерата е превърната в хранилище за зреене на млечни продукти,
а друга - във военен склад за горива.
Къде: близо до село Деветаки, 15 км североизточно от гр.Ловеч
Кoга: целогодишно
В
югоизточната част на Витоша, на десния стръмен бряг на река Струма,
оформен от планинския рид Могилата, се намира най-дългата българска
пещера - Духлата (Боснешката пещера, 17 600 м).
Името й вероятно е свързано с постоянното въздушно течение от
стария вход на пещерата. Духлата е най-сложната многоетажна пещерна
система в България, създадена от подземните течения на река Струма.
Представлява трудно проходим лабиринт от тунели, галерии, теснини,
пропасти, вертикални кладенци, зали и залички, подземни реки, езера и
водопади и разнообразни пещерни образувания.
След Чистилището - тесен и нисък, труден за преминаване
няколкометров криволичещ тунел, се разкрива приказното подземно царство с
цялото си великолепие. Най-просторна е Тронната зала - истински каменен
дворец. От тавана висят огромни скални полюлеи и феерични синтрови
завеси, от пода стърчат кули, колонади.
До Срязания сталактон проблясват бистрите води на малко езеро с
калцитни рози. Между многбройните малки залички - Градината, Юфката и
др., тайнствено лъкатушат тунели и придават особена прелест на пещерата.
Любопитно: Духлата е своеобразен музей на редки пещерни
образувания. Невероятно красивите хеликтити - крехки калцитни и
арагонитови кристали, израстват в различни посоки и образуват причудливи
форми (влакна, спирали, къдрици, цветя и т.н.) по тавана, стените и
пода на залите и тунелите. От тавана на малката заличка Градината висят
фантастични гроздовидни сталактити. Подът на заличката Юфката е покрит с
многобройни синтрови коритца с дъговидно извити или накъдрени калцитни
стенички. В синтровите езерца на Духлата са открити най-изящните пощерни
бисери - порцелановобели, блестящи бобчета.
Къде: край село Боснек, близо до Перник, България
Кога: целогодишно
Божият мост край село Лиляче - уникално карстово творение
Във варовиците на Врачанската могила, на юг от рида Милин камък
в Западния Предбалкан, се е оформил своеобразен карстов район. Той
включва много водни пещери, карстови извори, повърхностно и подземно
течащи потоци и реки. В южната му част, между селата Лиляче и Чирен, се
откроява невероятно скално творение, известно като Божият мост.
Божият мост е остатък от карстова пещера, образувана сравнително
близко до земната повърхност от подземния път на Лилячка река. С
течение на времето таванът на места се е срутил и се е открила пещерна
зала. Частичните останки от тавана образували скалния мост - огромна
скална арка, с дължина 125 м, над старото легло на реката.
Оформила се е типична проходна пещера с три входа - единият на
североизток, а двата - на югозапад. В най-тясната част силно намалелите
води на реката образуват езерце с непостоянни граници. Във вътрешността
на скалния мост са оформени различни пещерни образувания - скани колони,
кубета, ниши и кухини по стените, в които гнездят бухали, кукумявки,
скални гълъби, прилепи и др.
Едно от първите описания на Божия мост принадлежи на чешките
учени - братята Херменгилд и Карел Шкорпил, в книгата "Върху карстовите
явления в България", издадена през 1895 г. в Прага. През 1964 г. Божият
мост е обявен за природна забележителност. Този красаив природен феномен
е лесно достъпен през всички сезони, но все още рядко се посещва от
любителите на природата.
В древността Божият мост е използван като естествен мост, затова
свидетелстват и останките от антична и средновековна крепост, намиращи
се непосредствено в единия му край. В миналото хората възприемали
скалния мост като божие творение, оттогава останало и името Божият мост.
Любопитно: Около селата Чирен и Лиляче е разположен един от
интересните карстови райони в България. Тук, в рида Милин камък, са
пещерите Понора и Младеновата. Наблизо са малката, но красива пещера
Пешкето, украсена със седем отвора.
Къде: край село Лиляче, край Враца
Кога: целогодишно
Сапарева баня - най-горещите минерални извори в цяла Европа
В северозападното подножие на Рила, при град Сапарева баня, се намират най-горещите минерални извори в България и в цяла Европа.
Върху големият наносен конус на река Валявица, ляв приток на
Джерман, от дълбока разседна пукнатина бликат три минерални извора.
Най-голям е Банският извор, с дебит 180 литра в минута и температура
91,5 градуса по Целзий. Парилото има значително по-малък дебит и
температура 47 градуса. Третият - Двете изворчета, е с най-малък дебит -
30 литра в минута и 40 градуса, но е най-богат на сероводородни газове.
Близо до него през 1957 г. чрез сондаж е открит най-горещият
гейзер на Балканите (103,8 градуса по Целзий). На всеки 6 секунди в
продължение на 10-20 секунди от отвора му се изхвърля 8-метров красив
фонтан от вряла вода и горещи водни пари.
Топлите минерални извори били известни още от дълбока древност.
Траките основали тук селище и го нарекли Герма, на бога на топлината,
светкавиците и градушките Герман. По-късно римляните превънали селището в
крепостен град с балнеолечебен център под името на река Джерман.
Турците преустроили римската баня края западния извор и резервоарът й се
използвал до 20-те години на 19 в.
От Сапарева баня на югоизток, към едно от най-красивите рилски
летовища - Паничище, води живописен път, от който се разкрива
зашеметяваща панорама. Летовището е разположено сред вековни иглолистни
гори на 1350-1450 м.н.в. Близо до него е едноименното безотточно
тектонско езеро, с характерна паницовидна форма, дала името на цялата
местност. В землището на Сапарева баня, на височина 1800-2050 м, е
малкият резерват "Скакавица", в който се оказва вековен горски масив от
бяла мура и множество редки растителни видове.
Близо до Сапарева баня, над село Овчарци, река Горица образува
каскада от седем водопада, разположени един до друг. Водите на
последните три падат с грохот в дълбоки еворзионни котли. Най-висок - 39
м, е последният, Овчарски водопад.
Любопитно: Повече от 1000 естествени и сондажни минерални извора
представляват едно от най-големите природни богатства на България.
Разположени са главно по дълбоките разломи на земната кора - по
протежение на долините на реките Струма, Места, по северното подножие
на Родопите и Рила, по Задбалканския разлом и по северното подножие на
Главната Старопланинска верига. Преобладават термалните минерални извори
с температура над 37 градуса по Целзий.
Къде: гр.Сапарева баня
Кога: целогодишно
Великата индийска стена
Да, освен в Китай, такива дълги и сложни защитни съоръжения са
били строени фактически по целият свят. Някои са известни, други не
толкова. Днес ще се запознаем по-отблизо с една стена, която дълго време
е стояла в сянката на своят по-голям събрат от Китай.
Някои я наричат с името на фортът около, който е изградена –
Кумхалгарх, а други просто я наричат “Великата стена на Индия”. Както и
да бъде наречена обаче тя е втората най-дълга непрекъсната стена в света
и затова е странно, че е известна главно в района около нея самата.
Цялата и дължита надвишава 36 километра, а самата стена е меко
казано масивна. На снимките много хора я бъркат с китайската стена, но
всъщност много години и цели цивилизации делят двете.
Работата по тази започва през 1443 година. Намира се в щата
Раджастан, западна Индия. За построяването и е бил нужен цял Век, а
по-късно през 19ти Век тя отново е била разширена. Тази крепостна стена,
както вече споменахме пази форт, който се намира на 1000 метра
надморска височина и доминира над целия район.
Въпреки големината на стената, а също така и историята, с която е
напоена тя остава сравнително неизвестна за хората живеещи извън Индия.
На всички туристи, които посетят това място се казва да не се
катерят по някои по-ниски части на стената, защото макар и извън строя,
се предполага, че някои от древните трапове и механизми все още работят
до известна степен.
