Чудото Гюргич

Чудото Гюргич

Фоторазказ с елементи на разсъждения
Едва ли е задължително да се прелита над морета и океани, за да се видят нови и интересни места. Както са казали умни хора, красотата е навсякъде, стига да имаме очи да я видим. Има я и по места, които не участват в класациите за новите чудеса на света.
Едно от селцата, които са ме удивлявали със своята неповторима хубост е Гюргич – зрънце от Див(н)ия Северозапад. Открих го преди две години и не пропускам възможност да го откривам отново и отново в различните сезони на годината.

Ако пътувате от София, достатъчно е да следвате международния път Е-79. По-пряко, а и по-красиво, е до Монтана да се стигне през прохода „Петрохан”. Любителите на цивилизацията могат да обиколят и по магистрала „Хемус”, после - по отбивката за Ботевград и Враца. От Монтана се следва стриктно Е-79 и след 30 километра е табелката за Гюргич.
В туристическите справочници пише, че тук са последните разклонения на Белоградчишките скали, наричани от местните хора Момини скали. Но това, което ще видите още на влизане в селото е развълнувано каменно море. Червеникавите пясъчници за застинали във времето като истински по-малки и по-големи вълни.



По камъните са нацъфтели мъхове и лишеи с невероятни форми и цветове.



Срещу каменното море е язовирчето. Местните не му обръщат внимание, щото си имат и голям язовир. Понякога мятат въдици там.



Горичките около селото са пълни с всякакви гъби. Около младите борови насаждения има изобилие от рижика и масловка, която тук наричат боровица.

По пътя към центъра се вижда казана. Фасадата му е изрисувана от ръката на незнаен местен талант. С чиста гюргишка гроздова ще ви почерпят. Но, ако искате да си изпечете ракията там, ще ви обяснят, че тук се работи с количества. Трябват ви поне 200 кила комина, за да се зареди най-малкият от трите им казана.



В кръчмичките в центъра се обсъжда как в равнината дават и по 25 лева рента на декар, а пък от техните планински нивички никой не се интересувал. Тук се гледат мачовете на националния отбор по волейбол и се коментира участието на местния футболен тим в турнира „Ружинско лято”.

Селската църква е строена през тридесетте години, но така си останала недовършена.



В нея са нахвърляни иконите и църковните книги от старата църквица, която съборили, за да строят новата.

Преди няколко години добри хора дали пари за построяването на ето този китен параклис. Вратата му е винаги отворена. Всеки сам си взема свещичка и оставя стотинки, които никой не краде.



Гордостта на гюргичани е язовирът в местността „Бабу”. Всяка година през август тук се прави събор, а концерти изнасяли разни фолквеличия.



Самият връх „Бабу” е обвит в легенди за скрити съкровища и редовно иманяри обръщат малкото останали на това място следи от антично укрепление.

Ако не сте добри в катеренето можете да стигнете поне до мястото, наричано от гюргичани „Широка пльоча”. Гледките над Гюргич са главозамайващи.

Кръгът се затваря при момините скали над селото. Скачали ли са моми от тях не знам.



Ако много ви е харесало тук и проявите интерес, бай Златко ще ви предложи да си купите къщата му за 3 000 лева.
- Ако ви поискам 3 500 лева ще се пазарите, а така няма да има нужда от пазарене, заключава дълбокомъдрено той.



Дори и да не решите да ставате гюргичани, пътуването до там си заслужава. Още повече, че това чудо се намира само на трийсетина километра от модния напоследък за туристически посещения Белоградчик.

Автор: Валери Стоичков
Снимки: Валери Стоичков