Чудото Гюргич
Фоторазказ с елементи на разсъждения
Едва ли е задължително да се прелита над морета и океани, за да се
видят нови и интересни места. Както са казали умни хора, красотата е
навсякъде, стига да имаме очи да я видим. Има я и по места, които не
участват в класациите за новите чудеса на света.
Едно от селцата, които са ме удивлявали със своята неповторима
хубост е Гюргич – зрънце от Див(н)ия Северозапад. Открих го преди две
години и не пропускам възможност да го откривам отново и отново в
различните сезони на годината.
Ако пътувате от София, достатъчно е да следвате международния
път Е-79. По-пряко, а и по-красиво, е до Монтана да се стигне през
прохода „Петрохан”. Любителите на цивилизацията могат да обиколят и по
магистрала „Хемус”, после - по отбивката за Ботевград и Враца. От
Монтана се следва стриктно Е-79 и след 30 километра е табелката за
Гюргич.
В туристическите справочници пише, че тук са последните разклонения
на Белоградчишките скали, наричани от местните хора Момини скали. Но
това, което ще видите още на влизане в селото е развълнувано каменно
море. Червеникавите пясъчници за застинали във времето като истински
по-малки и по-големи вълни.
По камъните са нацъфтели мъхове и лишеи с невероятни форми и цветове.
Срещу каменното море е язовирчето. Местните не му обръщат внимание, щото си имат и голям язовир. Понякога мятат въдици там.
Горичките около селото са пълни с всякакви гъби. Около младите
борови насаждения има изобилие от рижика и масловка, която тук наричат
боровица.
По пътя към центъра се вижда казана. Фасадата му е изрисувана от
ръката на незнаен местен талант. С чиста гюргишка гроздова ще ви
почерпят. Но, ако искате да си изпечете ракията там, ще ви обяснят, че
тук се работи с количества. Трябват ви поне 200 кила комина, за да се
зареди най-малкият от трите им казана.
В кръчмичките в центъра се обсъжда как в равнината дават и по 25
лева рента на декар, а пък от техните планински нивички никой не се
интересувал. Тук се гледат мачовете на националния отбор по волейбол и
се коментира участието на местния футболен тим в турнира „Ружинско
лято”.
Селската църква е строена през тридесетте години, но така си останала недовършена.
В нея са нахвърляни иконите и църковните книги от старата църквица, която съборили, за да строят новата.
Преди няколко години добри хора дали пари за построяването на
ето този китен параклис. Вратата му е винаги отворена. Всеки сам си
взема свещичка и оставя стотинки, които никой не краде.
Гордостта на гюргичани е язовирът в местността „Бабу”. Всяка
година през август тук се прави събор, а концерти изнасяли разни
фолквеличия.
Самият връх „Бабу” е обвит в легенди за скрити съкровища и
редовно иманяри обръщат малкото останали на това място следи от антично
укрепление.
Ако не сте добри в катеренето можете да стигнете поне до
мястото, наричано от гюргичани „Широка пльоча”. Гледките над Гюргич са
главозамайващи.
Кръгът се затваря при момините скали над селото. Скачали ли са моми от тях не знам.
Ако много ви е харесало тук и проявите интерес, бай Златко ще ви предложи да си купите къщата му за 3 000 лева.
- Ако ви поискам 3 500 лева ще се пазарите, а така няма да има нужда от пазарене, заключава дълбокомъдрено той.
Дори и да не решите да ставате гюргичани, пътуването до там си
заслужава. Още повече, че това чудо се намира само на трийсетина
километра от модния напоследък за туристически посещения Белоградчик.
Автор: Валери Стоичков
Снимки: Валери Стоичков
Ритлите край село Лютиброд
На запад от село Лютиброд, на двата долинни склона на река
Искър, се намират Ритлите - едни от най-интересните скални образувания
на Искърския пролом.
Те правят силно впечатление на пътуващите по дефилето, което
между Черепиш и Ритлите разкрива най-пълно своята красота.
Най-внушителни са четирите "ритли" на левия бряг на реката, оформен от
стръмния югоизточен склон на Врачанска планина. Те представляват
изправени скални стени, разположени. успоредно една на друга. Стърчат
над реката на 50-80 м, отделните стени са дълги от 200 до 500 м и дебели
до 3-7 м. Постепенно се издигат по склона и достигат до 200 м над
реката. Ритлите продължават и на отсрещния, десен бряг, но са много
по-малки по размери. С тях на север завършва същинската старопланинска
част на Искърския пролом.
Коридорите, образувани между Рутлите, са обрасли с гъста
широколистна растителност. Ритлите са изградени от устойчиви варовици,
образувани преди 120 милиона години, когато по тези места се е
простирало топло море. На дъново се утаявали хоризонтални, редуващи се
варовикови и пясъчни пластове. Преди 40 милиона години, по време на
Старопланинското (алпийско) нагъване, тези пластове се огънали и заели
почти вертикално положение. Външните земни сили разрушили свода на
гънката и отделни слабо споени пясъчни скали във вертикалните пластове -
само здравите варовици останали да стърчат като отвесни стени.
Според древно предание някога тук имало желязна врата, която затваряла пътя към древната българска крепост Сердика.
Днес Ритлите са популярен катерачен и туристически обект. Обявени са за природна забележителност още през 1938 г.
Гледани отдалече, стените на Ритлите стърчат точно като ритли на кола, откъдето идва и името им.
Любопитно: Недалеч от Ритлите, в подножието на величествените
Черепишки скали, живописно се откроява Черепишкия манастир "Успение
Богородично".Основан в през 14 в. В годините на Възраждането е културен и
книжовен център. Преданията разказват, че при битката на Иван Шишман с
османците, загинали много воини. Костите им, останали на бойното поле,
дали името на местността и манастира.
село Лютиброд, община Мездра, област Враца
Красивите водопади на България
Нашата страна може да се похвали с изключително богатство,
завещано ни от майката природа. Тук има безброй места, които човек си
заслужава да види, но днес ще Ви разкажем за някои от по-малко
известните водопади в България. Ето и няколко от тях:
Петканови водопади
Петкановите водопади представляват красива каскада, в която се
включват водопади с различна височина. Те се намират на втория десен
приток на Тъжанска река. До тях се стига доста трудно заради скалистата
местност и липсата на пътека. Можете да стигнете по следния маршрут. От
хижа Тъжа се тръгва в южна посока (без пътека). Трябва да стигнете до
връх Малка Козя Стена, който обгражда като стена долината на Тъжанска
река. След това се продължава на Юг докато се стигне Пенчовска река. Там
ще откриете водопад Пенчовско пръскало. От него трябва да се продължи
на Юг като се пресече втория десен приток на Тъжанска река, (който няма
официално име) и се стигне до Петкановите водопади.
Водопад Струилски дол
Другото име на водопада е "Самодивско пръскало" (наричан така от
местните). Това е един от най-красивите и високи водопади в Родопите.
Височината на водния пад е около 45-50м. Намира се в землището на град
Девин, а неговите води се вливат в Девинска река. Водопадът и
екопътеката предоставят чудесна възможност за излет и разходка в
околностите на Девин. За да стигнете, първо трябва да намерите
местността "Лъката" и минералните басейни. Оттам започва екопътеката,
която следва реката и на места преминава над нея по панорамни мостчета.
Самият водопад се намира в дясно на екопътеката и до него се стига по
друга, по-малка пътечка.
Бабско пръскало
"Бабското пръскало" (с воден пад 54м.) се намира в Национален
парк "Централен Балкан". Това е един от винаги пълноводните водопади в
тази част на Стара планина. Ще стигнете лесно до водопада през
Русалийския проход (пътят за х. Тъжа, има означена табела). Наскоро беше
прокарана и екопътека в местността, която излиза точно над водопада.
Там можете да се порадвате на цялата му красота. Наблизо се намира друг
много красив и голям водопад - Кадемлийски.
Кадемлийски водопад
Кадемлийското пръскало е страшно красив водопад през всеки
сезон, а и много лесно достъпен. Намира се в Централен Балкан на река
Кадемлийска, която е десен приток на река Тъжа. Разположен е в
подножието на връх Триглав. Височината на водния пад е 70 м. Под
"Кадемлия" има карстов извор и пещера, в която до късно през лятото се
запазва лед. Водопадът е обявен за природна забележителност през 1965
година.
Хайдушки водопади
Хайдушките водопади представляват няколко малки водопада с воден
пад 2-3 метра, които се намират на водослива на 3 рекички. Мястото е
приказно красиво - има площадка за наблюдение и снимане, беседка и
огнища, които са удобни за пикник. До водопадите можете да стигнете по
екопътека “Хайдушки Водопади”. Тя започва на няколко километра след
Берковица, а до нея се стига по асфалтов път.
Влахински водопад
Влахински водопад се намира близо до село Влахи в Пирин.
Скалистата местност и зеленината наоколо придават невероятен чар на
пълноводния през почти цялата година водопад. Височината му е около
20-25м, а водите му образуват малко езеро. Той е леснодостъпен от с.
Влахи (на около 15мин от там ), но самото стигане до с. Влахи е по-
трудно, защото пътят е разбит и няма асфалт. За начало трябва да
стигнете до Кресна, а от там разстоянието до Влахи е около 9 км.
Любителите на по-екстремните изживявания трябва да си отбележат, че по
Влахинския водопад се провежда "каньонинг" - спускане с въжета под
водната струя от върха до подножието.
Иваниловски водопад
Този красив водопад се намира в област Габрово, в землището на
малките селца Иванили и Солари. Водният пад е около 7 м, като под него
се образува красиво и дълбоко езеро във формата на сърце. Водопадът се
намира на река, която след около 200-300м след него се влива в р. Янтра.
Разходката до водопада е лека и приятна, а непосредствено до него се
стига по малка пътечка. По реката има и други красиви водни каскади.
Зараповски водопад
Това е сравнително малък, но пък изключително красив водопад с
пад на водата около 16 м. Около водопада е изградена площадка за
наблюдение и малък геокомплекс „Зарапово”. Разположен е до с. Вишовград,
на метри от пътя Павликени – Балван – Велико Търново. Геокомплексът е
удобно място да спрете за кратка почивка. За да стигнете до него трябва
да тръгнете по пътя Балван-Емен-Вишовград.
автор: tao
