Резерватите в Рила
Рила се намира в югозападната част на страната и е най-високата
планина на Балканския полуостров. Рила означава „многоводна планина“ и
името й не е случайно - тук има над 200 езера и множество минерални
извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец и др.). В
Рила са обособени пет резервата - "Парангалица", "Централен Рилски
резерват", "Ибър", "Скакавица" и "Риломанастирска гора". "Парангалица" и
част от "Централен Рилски резерват" са вписани в Списъка на биосферните
резервати на ЮНЕСКО.
"Парангалица" се намира в югозападната част на Рила, близо до
Благоевград. Има площ от 1509 хектара и е обявен за резерват през 1933
г. Името му идва от гръцката дума “парангалос”- “забранено”,
“завардено”. В „Парангалица” се намират едни от най-старите смърчови
гори в Европа, на възраст над 200 години. Горите създават благоприятни
условия за развитието на около 290 висши растения и много животински
видове, включени в Червената книга на България. В Парангалица се намират
най-големите популации на рилска иглика. Животинският свят на резервата
също е разнообразен. Сред многобройните видове птици са орехчето,
синигери, чинки, кълвачи, обикновената кукувица, глухарят, лещарката и
др. Резерватът е дом и за много видове бозайници – благороден елен,
сърна, кафява мечка, лисица, дива котка и др.
"Централен Рилски резерват" е най-големият резерват на
Балканския полуостров. Създаден е през 1992 г. и обхваща територия с
площ 12 400 хектара. В резервата се намират най – високите рилски
върхове, дълбоките долини на реките Марица и Искър, множество циркусни
езера – Маричини, Мусаленски, Скакавишки. Почти цялата защитена
територия е покрита с иглолистни гори от смърч, ела, бял бор, бяла мура и
клек, с подлес от боровинки. Релефът във високите части е алпийски. В
областта на Маричините езера се срещат редки растителни видове -
алпийската роза, пролетното котенце, рилската иглика. Животинският свят
също е разнообразен, като с най-голяма численост са стадата от диви
кози. Срещат се и кафявата мечка, златката, глухарят и други.
"Ибър" е обявен за резерват през 1985 г. с територия от 2249
хектара. Тъй като защитената територия се простира на различни надморски
височини, растителният и животинският свят тук са особено богати.
Установени са повече от 400 вида висши растения (има големи популации от
клек, срещат се също и рилска иглика, алпийска роза , трансилванска
камбанка и много други). В района гнездят над 50 вида птици, някои от
които застрашени от изчезване - скален орел и голям ястреб. От
бозайниците се срещат кафява мечка, вълк, сърна, лисица, дива свиня и
други.
"Скакавица" е един от най-малките резервати в България с площ от
около 70 хектара. Обявен е за защитена местност през 1968 г. и се
намира в северозападната част на Рила. Тук е и най-високият водопад в
планината - Скакавица. В резервата има вековни гори от бяла мура, както
и други защитени и редки растителни видове, като планински божур,
български омайник и др. Животинският свят е разнообразен. От бозайниците
най-разпространени са сърната, дивата свиня, лисицата, вълкът и др.
Освен това се срещат и видовете глухар, черен кълвач, сокерица,
усойница, планинска водна жаба.
"Риломанастирска гора" е резерват с площ от 3676 хектара,
създаден през 1986 г. с цел да запазят първичните иглолистни и смесени
елово - букови гори, както и много рядко срещани и застрашени видове.
Другото важно значение на резервата е да опази архитектурно -
историческата местност "Рилски манастир" (Рилският манастир е обявен от
ЮНЕСКО за паметник на културата). Залесените плoщи обхващат около 48 %
от резервата. В района се срещат рилската теменуга, рилското планинско
подрумниче, рилският ревен, беладоната, планинският козар, голата
гъшарка и други, които са защитени от закона или попадат в Червената
книга. Разнообразие има и във фауната на "Риломанстирска гора". Тук може
да се видят дъждовник, алпийски тритон, жаба дървесница, живороден
гущер, слепок, дива коза и други. Птиците са представени от десетки
видове, включително и някои грабливи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар