Българско присъствие в Персийската империя

"В Иран изкачих връх Мусала и разбрах, че името "мусала" идвало от иранското "доминиращ". Мусала е доминиращият връх в България. В Иран има три върха "Мусала", има няколко градове Варна, има град Бургас, град Ловеч. Човек като отиде там, разбира някои неща, които не можем да разберем в България за нашата история...."



Намерени са сигурни следи от присъствие на древни българи в Персийската империя. Това каза доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации относно резултатите от първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран. Той обясни, че през 1971-ва година по време на честванията на 2500-годишнината от създаването на Персийската империя, специално е била поканена българска делегация, като иранците са смятали, че българите са участвали в Персийската империя. „В тази делегация е имало български историци, които са посочили на някои от фризовете в Персеполис фигури, които според тях са били на български воини. Оказва се всъщност, че честванията за 1300 години България, са били вдъхновени от честванията на 2500-годишнината на Персийската империя. Това беше едно от нещата, които знаехме предварително. Другите данни, които имахме, са че много преди това е имало един древен народ, който се казва „кути” или „гути”, впоследствие са ги наричали „кути-гури”, това е един от клоновете на прабългарите. Този древен народ е живял там много дълго време. Даже има археологически находки и писмени сведения, че те всъщност завладяват Шумер и Акад в 2478 г. преди н.е. и основават една голяма империя. Тогава за първи път се употребява титлата „цар”, под формата „шар” в един надпис на кутите, където той самият се титулува: „Аз, могъщият шар на кутите, владетел на четирите четвъртини на света”. Тези глинени таблички са намерени от проф. Хил Предчт от Университета в Пенсилвания, към 1910 г. са публикувани в цяла книга и съдържат най-древната версия на библейската история за потопа, която е с около 700 години по стара от шумерската версия. Той твърди, че всички останали версии са преписани от този оригинал. Това е, което се знаеше предварително и по тези данни с колегите от Иран ходихме и търсихме съответни индикации за присъствие на древните българи в Иран”, каза доц. Шопов.

„Не са намерени от нас, но са констатирани едни изображения на български войни, които са на фризовете на гробниците на шест Ахеменидски императори, между които Ксеркс и Артаксеркс. Изобразена е следната сцена: една подвижна платформа, на която се намира императорът на Персийската империя и тази платформа се носи от 28 войници от 28 различни народа. Самите скулптури са така направени, че да може да се познае по облеклото, униформата и по чертите на лицето на всеки един от тези войници кой към кой народ принадлежи. Първият войник на първия ред носи една българска шапка с много характерна форма. Тя е описана от персийския историк Закария Казвини през 13 век като българска шапка. Даже в един негов трактат има една риба, която той нарича риба с формата на българска шапка. Това са интересни податки, които намерихме там”.



Най-древното изображение на мартеница, известно досега в света, е констатирано по време на първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран. „На короните и шлемовете на прабългарските владетели винаги висят две лентички. Същото нещо го има при Сасанидските владетели. Тези две лентички са подобни на мартеница и символизират божественост. В Иран има много такива фризове, в които, при коронясването на Сасанидския император, му връчат символ, който представлява халка с две лентички, които висят от нея. Добре известно е, че при прабългарите владетелят, тоест канът, е едновременно цар и върховен жрец. Те са съчетавали светската и духовната власт и се смята, че те са представители на бога на земята. Това именно символизират тези две лентички. На един от тези фризове, който представлява сцена на пленяването на император Валериан от Шапур Велики, е първото изображение на мартеницата, която е на гърдите на върховния жрец на владетеля Шапур Велики”, каза доц. Шопов. Той обясни, че изобразената мартеница представлява две гофрирани лентички. „Ние работим с един иранец, който е доктор по история на Иран, в България живее от много години. Той ми обясни, че в Иран също имат мартеници и ми обясни даже символиката на мартениците, която ние сме забравили. По думите му белият конец символизира мир и спокойствие, а червеният конец символизира здраве и щастие. Според тях това е символиката на мартеницата. В Иран обаче мартениците са само бял и червен конец, а не са с характерни форми, както в България се е развило изкуството”, обясни доц.Шопов.

По време на експедицията учените са констатирали много релефи, подобни на Мадарския конник. Според доц. Шопов иконографията на Мадарския конник е типично персийска. „Има много подобни фризове. Повечето от тях са сасанидски. Има податки, че Сасанидската династия е родствена на рода Дуло, без, разбира се, самият народ да има някакви роднински връзки. Вероятно по тази причина иконографията и някои характерни символи са еднакви”, каза доц. Шопов.

„На честването на десетгодишнината на специалността иранистика в Софийския университет говорителят на Външното министерство на Иран ни обясни откъде произхожда етническото име „българи”. Той каза, че най-древният исторически запис, в който се споменава думата „българин”, е на един класически персийски поет, който разказва историята, че когато Александър Македонски напада персите, част от тях се скриват в дъното на една пещера. На персийки пещера е „гар”, а дъно е „бон”. Когато си заминава Александър Македонски, тези хора излизат от пещерата и започват да населяват районите около пещерата и оттогава ги наричат „болгар”. В момента в историческите среди има консенсус, че древните българи са живели в Бактрия през 7 до 5-4 век пр.н.е. Точно по това време Бактрия е била част от Персийската империя”.



В българския фолклор има някои следи, които доказват, че българите са живели в Персийската империя. Това каза той относно резултатите от първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран.

„На български език има една поговорка „да обереш парсата”. На български „парса” означава „такса”, „налог”. На персийски „парса” е името на град Персеполис, който всъщност не е град, а е използван като такъв само три дни в годината, за да събират данъците. Тогава всички народи в империята са се събирали там на нещо като олимпийски игри и са носили данъците за империята, на базата на които се е поддържала цялата държавна структура”, обясни доц. Шопов.

По думите му - съвременните българи са индоевропейци, които са живели заедно с други народи на територията на днешна България и Румъния някъде до преди 7500 години. „След това т.нар. потоп в Черно море – заливането на Черно море от води на Средиземно море, изтласква индоевропейците, които са живеели по бреговете, навътре към Европа и тогава те се обособяват на отделни клонове – славяни, келти, гърци и т.н. Древните българи попадат в частта на индоевропейците, които се изселват в Мала Азия и оттам в Иран. Много дълго време живеят там, като засега са идентифицирани само два от техните клонове. Добре е известно от Волжка България и от Велики Болгар, че прабългарите не са били хомогенни. Те са се делили на кутигури, утигури и т.н. От тези клонове в Иран са идентифицирани в този исторически период – пето до второ хилядолетие преди новата ера, единтсвено кутите, впоследствие наричани кутигури, „гури” означава народ. Другият клон, обитавал Иран по същото време, е кучи-болгар, който по това време се е наричал куч”, обясни доц. Шопов. Той добави, че в Иран има град с името Куч.

„Много интересни са топонимите. В Иран качих връх Мусала и разбрах, че името „Мусала” идвало от иранското „доминиращ”. Мусала е доминиращият връх в България. В Иран има три върха Мусала, има няколко градове Варна, има град Бургас, град Ловеч. Човек, като отиде там, разбира някои неща, които не можем да разберем в България за нашата история”.



Над 1000 са персийските думи, запазени в българския език, от древни времена. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации, по повод резултатите от първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран.

„Има речник на 400 персийски думи в българския език, публикуван от една иранка, която работи като преводач в Иранското посолство. В момента се подготвя един по-голям речник от 1200 такива думи, от археолозите Васил Мутафов и Мария Мутафова”, каза доц. Шопов.

Примери за персийска дума в българския език са например „чешма”, „чардак” и много други, посочи доц. Шопов. Той обясни, че някои от тези думи се смятат за турски, но те всъщност са навлезли в турския език, тъй като персите са били владени от турците също като българите, доста дълго време. „Има много пластове, които ни свързват с различни народи в Иран, не със самите иранци, разбира се. Но след като толкова дълго сме обитавали тази територия, има някакви остатъци от нашето присъствие там. В Иран също имат кисело мляко и бяло сирене. Правят и айрян, който на персийски се нарича мас. Там ми обясниха какво представлява българското шишче, то се нарича булгар-кебап. Дадоха ми едно обяснение за конструкцията на българското шишче, която знам от баща ми – прави се от едно парче месо, едно парче сланина и едно парче лук или чушка. Аз бих казал, че те знаят повече за нас, отколкото ние за тях. Направи ми също впечатление, че народните им песни много приличат на нашите. При това не само народните им песни, но и тяхната чалга е по същия начин, по какъвто и българската. Това означава сходен начин на мислене, сходни музикални традиции”, каза доц. Шопов.

Той посочи, че на честването на десетгодишнината на специалността иранистика в Софийския университет говорителят на Външното министерство на Иран е обяснил произхода на етническото име „българи”. „Той каза, че най-древният исторически запис, в който се споменава думата „българин”, е на един класически персийски поет, който разказва историята, че когато Александър Македонски напада персите, част от тях се скриват в дъното на една пещера. На персийки пещера е „гар”, а дъно е „бон”. Когато си заминава Александър Македонски, тези хора излизат от пещерата и започват да населяват районите около пещерата и оттогава ги наричат „болгар”. В момента в историческите среди има консенсус, че древните българи са живели в Бактрия през 7 до 5-4 век пр.н.е. Точно по това време Бактрия е била част от Персийската империя”, каза доц. Шопов.

Весела БАРЪМОВА

Български руни

Българска историческа истина!
Когато човек казва истината не се налага да лъже!



Българските руни, наследство от Балхара и Стара Велика България

"бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки"
/Черноризец Храбър/

Това са само част, от над 300 български знаци, някой от който многократно изобразявани из целите балкани. Руните ни са слабо проучени и умишлено пренебрегвани. Българската държава умишлено отлагаше и изтикваше проучването на различни български крепости, за наличие на руни. Вместо това, то залагаше на търсене на евтини сензации покрай наследството на един народ от духовни пигмей - траките. Всичко това, доведе до абсурдността, че в България има повече учени който да се опитват да разчетат мнимото "тракииско писмо"(което не е доказано че съществува), а за българското руническо писмо няма дори и на половината толкова желаещи. Факти като този, могат да огорчат всеки истински българин милеещ за страната ни, особено след като вече изяснихме(в 2 други теми от сайта), че тези руни идват от едно древно огнище на цивилизация - Балхара, откъдето пък са дошли в Северен Кавказ, и няколко века по-късно - с идването на Българите на Балканите, те се появяват по нашите земи. Знаците, който виждате силно са повлияли последващите азбуки, създадени по поръчение на византиискииците, със цел по-лесно прокарване на християнството. Очевидно е че, разпространението и важността им е означавало само едно - те не са могли да бъдат пренебрегнати.

От Черноризец Храбър знаем за неславянската дума Куниг, с която българите са наричали своята писменост. В неговото съчниение за буквите, той принизява българските рунически знаци до "черти и резки", водейки се от тогава модерната идеология че всичко езическо(българско) е лошо, и трябва час по-скоро да отпадне от живота. И докато ритуали като писането на рунически знаци, или черепната деформация, са били премахнати от християнството, то редица други обичай си стоят непокътнати до днес. Това е един малък триумф на българската култура, над религия обявила себе си за наднационална.

/Карта на геогравското разпространение на руните ни на балканите/

От картата става ясно, че Освен в Северна Добруджа(Мурфатлар, Басараб, и остров Пъкуюл луй Сюаре/крепостта Преславец/) надписите ни са били разпространени и на много други места из балканите. Освен добруджа, другата голяма сбирка на наши руни е района на Южните Родопи и беломорска Тракия. Там по стечение на обстоятелствата бяха открити три рунически надписа, като във Филипи е открит И надпис на древнобългарски със гръцки букви. Интересно е че в крепостта Перперик, владяна през цялото средновековие от българите също има прабългарски руни. Естествено, никой от археолозите там, не им отделя повече от едно изречение, заради характерната им "сензационност'. Всъщност Перперек и стените му са построени в истинският смисъл на думата за пръв път през 8 век от българите. Както знаем - траките не са познавали Хоросана, и други спояващи материали, което е предполагало че всичките им крепости са били само пародия на такива.

/Отпечатък от Прабългарски руни/
Названието на руните ни Куниг, има своят аналог със названията на Шумер и Акад, на думата писменост - Кунуку. Според Чернерозец Храбър, нашите руни са служели и за гадаене, което по ското смалява ролята им на писменост в днешният смисъл на думата. Може да се каже за част от знаците като IYI че това са система от религиозни знаци. В Кирилицата и Глаголицата много от буквите са взаимствани или поне повлияни от нашето писмо. Днес за такива букви се смятат Б, Ж, З, У, Ф, Ш, Щ, Ъ, Ь.

/Прабългарски руни открити в Добруджа, и опит за разчитане на повечето от руните ни на Петър Добрев. Официалната наука разбира се е скептична, но за 130 години, не успя да извади на бял свят по-добра интерпретация и изследване на писмеността си.

Български руни с вероятно религиозно значение

Очевидно е широкото разпространение и огромната маса на българите, който са достигнали чак до Бялото Море, и са заели тази територия...така и до днес.