понеделник, 7 януари 2013 г.

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА БЪЛГАРКАТА

Автор: Ивайло Балабанов (2 коментара)

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА БЪЛГАРКАТА
На дъщеря ми Неда
Не можеш ли да победиш жената
със роза – не опитвай с ятаган.
Това е мъдрост стара и позната,
записана в арабския Коран.
Но конниците черни на Пророка
дойдоха с кръв по своите ръце
и първата робиня на Европа
отвлякоха от моето селце.
„Насила хубост никога не става!“ –
потънал в Арда ясният ѝ вик.
Тези предсмъртни думи те тогава
преведоха на своя си език,
но мъдростта при мъдрите отива…
Насилниците кой да обвини?
И се понесе ордата им дива
на лов за бели български жени.
Не ги възпряха ни Отца, ни Сина,
ни Богородица пред своя храм.
Под кървавата турска месечина
ридаеха сестрите на Шишман.
Завързани за кално конско стреме,
вървяха те злочести и без ум.
Те плачеха в конаци и хареми
и тайно нощем търсеха зокум:
помятаха, а свойта хубост вакла
захвърляха в морета и реки
от черните скали на Калиакра
и още триста Момини скали.
И ни една не падна пред Пророка,
годежен пръстен с турчин не смени.
Пет века продължаваше – жестока –
най-страшната от всичките войни;
най-величавата война, в която
воюваха кинжалът и честта,
насилието срещу красотата,
а простотията със мъдростта.
Война! Велика женска епопея,
която имаше жесток закон,
че който падне победен във нея,
дължи на победителя поклон.
Насилниците черни на Пророка
не бяха сваляли чалма и фес
пред ни една светица на Европа,
пред женска сила и пред женска чест.
Но слисаният свят видя и помни
как конят на Пророка Мохамед
се спъна във Герганините стомни,
в бакърите ѝ от червена мед;
как гордият посланик на султана
край Бисер сведе победен байрак
и, паднал във нозете на Гергана,
поклон ѝ стори. До земята чак!

неделя, 6 януари 2013 г.

Природен парк "Българка"

Природен парк "Българка"



"Българска" е един от най-младите природни паркове в България (2002г.). Паркът обхваща билата и северните склонове на Шипченска и Тревненска планина и части от прилежащия им Предбалкан.



В границите му попадат изворите на река Янтра и язовир "Христо Смирненски". Най-високите точни в парка са връх Караджова кула (1511м.), в Шипченска планина, и връх Бедек (1488м), в Тревненска планина. Голямата денивелация (1120м) и специфичния микроклимат във височинните пояси, както и разнообразния релеф и почви обуславят изключителното биоразнообразие на парка.



В ПП "Българка" са установени над 1800 растителни вида. Горите заемат 80.2% от площта му, като 75% от тях са букови. Букът образува интересни растителни съобщества , включени в 11 местообитания, включени в екомрежата "Натура 2000". В ПП"Българка" попадат три природни забележителности и пет защитени местности.



В защитена местност "Естествено тисово находище" (в местността "Извора&quot:) се извисяват вековни букови гори с единични дървета ела и явор и с подлес от тис и лавровишна. Този триетажен хабитат(бук-тис-лавровишна)- е с уникално консервационно значение. Предполага се, че естественото тисово находище в него е едно от най-големите на Балканския полуостров. В защитена местност "Студен кладенец", до село Станчев хан, включва вековни естествени гори от бук и габър, наблизо е и пещера Килийките.



В защитена местност "Столища" се опазва група от високи, над 150-годишни букови дървета. Защитена местност "Соколски манастир" се намира на висок скален масив, обрасъл с букови гори в най-красивата част на парка. В ПП "Българка" попадат и архитектурно-етнографския- комплекс "Етъра" и част от националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа".



Любопитно: В западната част на парк, над язовир "Христо Смирненски", се намира местността Узана - най-голямата старопланинска поляна. Тук е най-дългата (1200м) ски писта в Стара планина, с денивелация 225м. По билните части на парка преминава най-дългият маркиран маршрут в България "Ком-Емине", който е част от международния туристически маршрут Е-3. Средата на маршрута съвпада с географския център на България, който се намира в местността Узана.

Кога: целогодишно


Татул - светилището на Орфей

Татул - светилището на Орфей



В Източните Родопи, над село Татул, Момчилградско, се издига впечатляващ мегалитен паметник. След археологическите разкопки през последните години той се прочу като светилището на Орфей.

Находките разкриват, че светилището било използвано от края на енеолита и през цялата бронзова епоха. Първият му голям разцвет настъпва през XIX-XI в.пр.Хр. Тогава са оформени всички култови съоръжения и над 30 глинени огнища-олтари за извършване на жертвоприношения и обредни възлияния като част от ритуалите, свързани с Бога-Слънце и слънчевия култ. Светилището било почитано в цялото Източно Средиземноморие.

"Земетръсната буря", обхванала този район през XIII-XII в.пр.Хр, засяга и светилището. През ранножелязната епоха то е възстановено, а през IV-I в.пр.Хр. хълмът е обграден с голяма каменна стена от добре оформени блокове. Малко по-късно е построен и храм-мавзолей, чийто руини днес са запазени до 6м височина. Това е първият открит до сега надземен тракийски храм. През втората половина на IV в. мястото е превърнато в имение на севаст Георги Палеолог, главен генерал на византийския император Алексий I Комнин и основател на династията на Пелеолозите. По неизяснени причини имението е изоставено в края на XIIв.



Според проучвателя проф.Николай Овчаров скалното светилище при село Татул е свързано с култа към Орфей. То е изсечено в монолитен каменен блок, чийто връх е оформен като пресечена пирамида. На връхната площадка е издълбан четириъгълен саркофаг, ориентиран на изток. Вероятно в него е било положено тялото на самия Орфей. Към гроба води тържествено стълбище от осем стъпала. В скалата са оформени ниши за полагане на дарове и улеи за отвеждане на течностите, използвани в ритуалите. Според траките царят-жрец след смъртта си става посредник между боговете и хората. Мястото, където се полага тялото на обожествения владетел, ставало свещено и се почитало векове наред, дори когато споменът на царя-жрец вече се е превърнало в мит. Ео защо мегалитното светилище край Татул било интензивно обитавано в продължение на 4 хилядолетия.

Любопитно: Орфей - легендарният певец от родопите, е тракиец, почитан и от гърците като велик герой. Името му е споменавано за първи път от гръцкия автор Ибик в IVв.пр.Хр. Според легендата, Харопс, дядото на Орфей, помага на бог Дионис и той го дарява с царство. В него влизали тракийските племена едони, одриси и кикони. Богът дарил Харопс и Орфей и с магически знания и сили. Най-популярна е историята за смъртта на Орфей. Той бил разкъсан от тракийските жени, защото отвличал мъжете от домовете им с дни. Те хвърлили главата му и неговата "тракийска лира" в река Марица. Лирата достига до островите на Егейско море, където сред гърците се развива силен култ към тракийския герой.

Къде: с.Татул, Момчилградско
Най - добро време: март- октомври


вторник, 25 декември 2012 г.

Божият мост край село Лиляче - уникално карстово творение

Божият мост край село Лиляче - уникално карстово творение

Във варовиците на Врачанската могила, на юг от рида Милин камък в Западния Предбалкан, се е оформил своеобразен карстов район. Той включва много водни пещери, карстови извори, повърхностно и подземно течащи потоци и реки. В южната му част, между селата Лиляче и Чирен, се откроява невероятно скално творение, известно като Божият мост.



Божият мост е остатък от карстова пещера, образувана сравнително близко до земната повърхност от подземния път на Лилячка река. С течение на времето таванът на места се е срутил и се е открила пещерна зала. Частичните останки от тавана образували скалния мост - огромна скална арка, с дължина 125 м, над старото легло на реката.

Оформила се е типична проходна пещера с три входа - единият на североизток, а двата - на югозапад. В най-тясната част силно намалелите води на реката образуват езерце с непостоянни граници. Във вътрешността на скалния мост са оформени различни пещерни образувания - скани колони, кубета, ниши и кухини по стените, в които гнездят бухали, кукумявки, скални гълъби, прилепи и др.

Едно от първите описания на Божия мост принадлежи на чешките учени - братята Херменгилд и Карел Шкорпил, в книгата "Върху карстовите явления в България", издадена през 1895 г. в Прага. През 1964 г. Божият мост е обявен за природна забележителност. Този красаив природен феномен е лесно достъпен през всички сезони, но все още рядко се посещва от любителите на природата.

В древността Божият мост е използван като естествен мост, затова свидетелстват и останките от антична и средновековна крепост, намиращи се непосредствено в единия му край. В миналото хората възприемали скалния мост като божие творение, оттогава останало и името Божият мост.

Любопитно: Около селата Чирен и Лиляче е разположен един от интересните карстови райони в България. Тук, в рида Милин камък, са пещерите Понора и Младеновата. Наблизо са малката, но красива пещера Пешкето, украсена със седем отвора.

Къде: край село Лиляче, край Враца

Кога: целогодишно



Сапарева баня - най-горещите минерални извори в цяла Европа



В северозападното подножие на Рила, при град Сапарева баня, се намират най-горещите минерални извори в България и в цяла Европа.



Върху големият наносен конус на река Валявица, ляв приток на Джерман, от дълбока разседна пукнатина бликат три минерални извора. Най-голям е Банският извор, с дебит 180 литра в минута и температура 91,5 градуса по Целзий. Парилото има значително по-малък дебит и температура 47 градуса. Третият - Двете изворчета, е с най-малък дебит - 30 литра в минута и 40 градуса, но е най-богат на сероводородни газове.



Близо до него през 1957 г. чрез сондаж е открит най-горещият гейзер на Балканите (103,8 градуса по Целзий). На всеки 6 секунди в продължение на 10-20 секунди от отвора му се изхвърля 8-метров красив фонтан от вряла вода и горещи водни пари.



Топлите минерални извори били известни още от дълбока древност. Траките основали тук селище и го нарекли Герма, на бога на топлината, светкавиците и градушките Герман. По-късно римляните превънали селището в крепостен град с балнеолечебен център под името на река Джерман. Турците преустроили римската баня края западния извор и резервоарът й се използвал до 20-те години на 19 в.



От Сапарева баня на югоизток, към едно от най-красивите рилски летовища - Паничище, води живописен път, от който се разкрива зашеметяваща панорама. Летовището е разположено сред вековни иглолистни гори на 1350-1450 м.н.в. Близо до него е едноименното безотточно тектонско езеро, с характерна паницовидна форма, дала името на цялата местност. В землището на Сапарева баня, на височина 1800-2050 м, е малкият резерват "Скакавица", в който се оказва вековен горски масив от бяла мура и множество редки растителни видове.



Близо до Сапарева баня, над село Овчарци, река Горица образува каскада от седем водопада, разположени един до друг. Водите на последните три падат с грохот в дълбоки еворзионни котли. Най-висок - 39 м, е последният, Овчарски водопад.

Любопитно: Повече от 1000 естествени и сондажни минерални извора представляват едно от най-големите природни богатства на България. Разположени са главно по дълбоките разломи на земната кора - по протежение на долините на реките Струма, Места, по северното подножие на Родопите и Рила, по Задбалканския разлом и по северното подножие на Главната Старопланинска верига. Преобладават термалните минерални извори с температура над 37 градуса по Целзий.

Къде: гр.Сапарева баня

Кога: целогодишно


Татул - светилището на Орфей


Татул - светилището на Орфей



В Източните Родопи, над село Татул, Момчилградско, се издига впечатляващ мегалитен паметник. След археологическите разкопки през последните години той се прочу като светилището на Орфей.

Находките разкриват, че светилището било използвано от края на енеолита и през цялата бронзова епоха. Първият му голям разцвет настъпва през XIX-XI в.пр.Хр. Тогава са оформени всички култови съоръжения и над 30 глинени огнища-олтари за извършване на жертвоприношения и обредни възлияния като част от ритуалите, свързани с Бога-Слънце и слънчевия култ. Светилището било почитано в цялото Източно Средиземноморие.

"Земетръсната буря", обхванала този район през XIII-XII в.пр.Хр, засяга и светилището. През ранножелязната епоха то е възстановено, а през IV-I в.пр.Хр. хълмът е обграден с голяма каменна стена от добре оформени блокове. Малко по-късно е построен и храм-мавзолей, чийто руини днес са запазени до 6м височина. Това е първият открит до сега надземен тракийски храм. През втората половина на IV в. мястото е превърнато в имение на севаст Георги Палеолог, главен генерал на византийския император Алексий I Комнин и основател на династията на Пелеолозите. По неизяснени причини имението е изоставено в края на XIIв.



Според проучвателя проф.Николай Овчаров скалното светилище при село Татул е свързано с култа към Орфей. То е изсечено в монолитен каменен блок, чийто връх е оформен като пресечена пирамида. На връхната площадка е издълбан четириъгълен саркофаг, ориентиран на изток. Вероятно в него е било положено тялото на самия Орфей. Към гроба води тържествено стълбище от осем стъпала. В скалата са оформени ниши за полагане на дарове и улеи за отвеждане на течностите, използвани в ритуалите. Според траките царят-жрец след смъртта си става посредник между боговете и хората. Мястото, където се полага тялото на обожествения владетел, ставало свещено и се почитало векове наред, дори когато споменът на царя-жрец вече се е превърнало в мит. Ео защо мегалитното светилище край Татул било интензивно обитавано в продължение на 4 хилядолетия.

Любопитно: Орфей - легендарният певец от родопите, е тракиец, почитан и от гърците като велик герой. Името му е споменавано за първи път от гръцкия автор Ибик в IVв.пр.Хр. Според легендата, Харопс, дядото на Орфей, помага на бог Дионис и той го дарява с царство. В него влизали тракийските племена едони, одриси и кикони. Богът дарил Харопс и Орфей и с магически знания и сили. Най-популярна е историята за смъртта на Орфей. Той бил разкъсан от тракийските жени, защото отвличал мъжете от домовете им с дни. Те хвърлили главата му и неговата "тракийска лира" в река Марица. Лирата достига до островите на Егейско море, където сред гърците се развива силен култ към тракийския герой.

Къде: с.Татул, Момчилградско
Най - добро време: март- октомври


Птичият залив (Тауклиман) - невероятно прелестен с малките си плажове

Птичият залив (Тауклиман) - невероятно прелестен с малките си плажове



В Приморска Дoбруджа, на около 6 км североизточно от нос Калиакра, се намира красив и уникален природен кът - Птичият залив (Тауклиман), невероятно прелестен с малките си плажове, терасираните склонове, с изобилието от топла минерална вода и множеството разхвърляни край брега скалисти островчета.



Птичият залив е типично свлачище с дължина около 4км, оформено между ръба на Добруджанското плато и морския бряг. Окарстените варовици, разломени на няколко места, са се плъзнали върху дълбоко разположен пласт от глини с наклон на Изток и североизток.



В резултат с оформили четири амфитеатрално разположени тераси (свлачищни стъпала), отделени помежду си чрез почти отвесни откоси. Високите скални венци се белеят живописно на фона на буйната растителност по терасите. Короните на нискостеблените дървета и храсти кат габър, дрян, леска и др. са преплетени от дива лоза и скрипка. Между терасите се виждат отвори на пещери, някои са на самия бряг.



Най-красиви са разположените във високата част на свлачището - Голямата маара, Темната дупка (най-дългата, 170м) Арагонитовата пещера, богато украсена с красиви арагонитови кристали, малката пещера Иглено ухо, с червено обагрени синтови образувания.



Любопитно: Заливът е известен с името Тауклиман, което в превод от турски означава Птичи залив. Наименованието е свързано с миграционния път от птиците Виа Понтика. Всяка пролет ята от хиляди чайки, гъски, брегобегачи, дъждосвирници и други спират в залива за отмора и той се превръща в истинско птиче царство.



Щом въстановят силите си, ятата продлъжават на север към Източноевропейската равнина, към Средна и Северна Европа. Наесен отново почиват тук, преди да продължат на юг, към делтата на река Нил.



Къде: 6 км. от нос Калиакра, близо до Каварна

Най - добро време: юни - септември