УСТИЕТО на Река ВЕЛЕКА
Едно от най-красивите / все още!/ кътчета на Южното Черноморие.
Реката се вие живописно и разлива в меандри и проломи, а околния пейзаж
е с фиордоподобни брегове от вулканичен произход.
Лодкарят беше така любезен да ни разкаже интересни подробности
за pегиона. Устието на реката е защитена местност, на първо място заради
жълтата лилия, която чаровно опасва бреговете:
И заради костенурките, които се препичаха на сухите дървета в реката:
В реката живеят над 30 вида риби, като защитени са змиорката и
брианата, които се срещат само тук. Има и много защитени птици и
животни, но нас ни приветства за добре дошли само един
щъркел-дългокрак:
Във водите на реката плува и страшен зелен крокодил, макар
и.....дървен. И той е единствен по тия географски ширини...и толкова
безобиден, че костенурките го използват за пристан:
Направихме си чудесна разходка с канута. Оказа се едно много
забавно и не чак толкова трудно занимание, наградено с динамичните и
пищни гледки наоколо. Обаче гребане и фотографиране не ми се отдадоха
едновременно.....
А това е плажната ивица на устието - кристални води, воден безкрай, докъдето ти стига погледа синьо море и синьо небе.........
Разбира се и тук са се рапростряли лакомите лапи на
безпардонните Бг строители, но дано кризата ги възпре и запазим това
райско кътче и за децата ни......
←
По
Кокалянски манастир "Св.Архангел Михаил" край София
Кокалянският манастир бил създаден през 13 в. покрай близката
крепост Урвич. Смята се , че бил издигнат с благоволението на
българските владетели и вероятно бил доста богат и добре уреден.
С крепостта Урвич е свързан цял цикъл предания за митичния цар
Ясен. Според някои историци Ясен е най-малкият син на цар Иван
Александър от първата му жена Теодора, Иван Асен V. Инициалите на името
му се изписвали с буквата (Y)+Асен, откъдето дошло Ясен. Според други
това бил цар Иван Шишман. В Националния историко-археологически музей се
съхранява красива сребърна чаша, която според местни предания е дар на
манастира от цар Иван Шишман.
При превземането и разрушаването на крепостта Урвич Кокалянският
манастир оцелял. Вероятно затова се заговорило, че в него били скрити
Шишмановите съкровища. Няма данни за светата обител през първите години
на робството. През 16 в. в манастирите от Софийската Мала Света гора,
към която принадлежал и Кокалянският манастир, се развивала активна
книжовна дейност. В скриптория на манастира също работели много
книжовници.
Тогава бил създаден известният Кокалянски (Урвишки) сборник. Той
се състои от 50 листа с беседи, четири похвални слова, сред които и
бележитото слово на Климент Охридски "Похвално слово за Михаил и
Гавраил", както и приписка, водена от 1645 до 1742 г. Приписката дава
интересни сведения за живота на българите от 17-18 в. В края на 16 в.
било създадено Кокалянското евангелие, вероятно от поп Иван от Кратово.
В края на 18 в. и началото на 19 в. манастирът запустял след
кърджалийското нападение. Възстановили го през 70-те години на 19 в. На
мястото на старата паянтова църква, строена в началото на 19 в., в края
на века, издигнали днешния каменен храм. Всички ценни икони от стария
храм днес се намират в Археологическия музей в София. Сегашния си вид
манасторът придобил след две обновления - през 1938 и 1996 г. Жилищните и
стопанските сгради около църквата били подновени и разширени.
Любопитно: Край крепостта Урвич през 1895 г. Алеко Константинов с
група съмишленици основал първия туристически клуб "Урвич". През същата
година след поход до Черни връх бил създаден Българският туристически
съюз.
Общи данни за манастира: Кокалянски манастир "Св.Архангел Михаил", 13 в., действащ, мъжки, храмов празник - 8 ноември.
СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....
В първият ден от месец октомври поемаме за еднодневен, около 10
часов поход в Рила. Синоптиците обещават много слънце, а къде най-добре
да се полюбуваме на есенните лъчи ?
Потегляме от ЦПШ Мальовица, стигаме хижата Мальовица- зад хижата се вижда връх Мальовица.
И понеже тук растителността е главно иглолистна- почти не се усеща настъпващата есен....а и денят е тьй приказно слънчев......!
връх Камилата
Иглите
Красиви езера и върхове по доста трудният път...
И самото Страшно езеро, разположено на 2475 м надм. височина -
невероятно внушително и оградено от циркуса Купена, Иглите и Ловница.
В този прекрасен ден езерото и мястото беше така тихо и
спокойно, но за името му се носят разни легенди, свързани все с
преживявания там горе, при лошо време, буря и гръмотевици. Представям
си, какво е усещането, след като дори в този спокоен ден гласовете ни
отекваха зловещо, завихряни от околните върхове....А казват, че на
изгрев слънце дори водата не се виждала, а езерото било като тъмна
дупка...Е, на нас ни се стори чудно красиво място....може би сме улучили
точният ден.
Оттам - към Йончево езеро- 2013 м надм.в., спокойно и величествено, разположено под връх Попова капа .
Наоколо е местността Ръждавица - тя самата е един невероятен
лунен пейзаж....с налягалите изсъхнали клекове в сиво и около тях
червени дребни растения.
Докато стигнеш до самото езеро и тучната поляна в северната му
страна, наоколо така динамично се откриват чудни гледки- възхититилно е !
Навръщане
разбрахме, че се движим по един международен път :
макар че през целият ден на нашето катерене не срещнахме други представители на човешкият вид...
Маршрутът е труден, почти през цялото време е изкачване или спускане по камъни, равно почти няма...но си заслужава усилието.
А Рила има и други очарования
За вас, с пряк репортаж от Рила - предава
МАРИЯ ПЕПЕЛДЖИЙСКА - Пепеляшка:
Болата край Каварна сред най-красивите заливи в света
Каварненският залив „Болата” става част от Клуба „Най-красивите заливи в света”.
Приемането в елитната компания на световните райски кътчета е решено преди дни в Бодрум на годишната сесия на Клуба.
Пълноправното вливане на първия български залив в елитната група
на райските кътчета ще стане на следващото редовно заседание на Клуба,
което ще бъде догодина в Камбоджа.
Кандидатурата на българския залив е представена и защитена от
вицепрезидента на Клуба Мария Мейра, която е и кмет на португалската
община Сетубал.
Три дни след признаването на „Болата” за един от най-красивите
заливи в света, Мейра и председателят на Асоциацията на Българските
Черноморски общини и кмет на Аксаково Атанас Стоилов подписаха официално
споразумение за побратимяване на Сетубал и Аксаково.
На сесията в Камбоджа се очаква Мария Мейра да оглави елитния
Клуб на заливите и съвместно с партньора си от Аксаково инж. Стоилов да
внесат втора номинация на български залив – Созополския, за пълноправно
членство сред най-красивите заливи в света.
„Приемането на български залив сред най-красивите в света е
изключително добра възможност България да заяви присъствието си като
световна туристическа дестинация през Клуба на най-красивите заливи. Ако
България има два свои залива в Клуба, това ще я изравни с Испания,
Канада и Португалия и ще я изведе пред Турция, Гърция и други утвърдени
туристически локации”, коментира председателят на Асоциацията на
черноморските общини Атанас Стоилов.
Къде е разположено българското райско кътче:
Болата се намира до бивша военна станция. Плажът е широко
известен и като място за гмуркане, освен това е единственият резерват в
България, включващ и акватория, морска площ.
Над езерото минава Виа Понтика — една от големите въздушни
магистрали на мигриращи птици от цяла Европа. В него гнездят интересни
водолюбиви птици — малък воден бик, малък гмурец, земеродно рибарче,
патици и др.
Открити са останки от антични и средновековни селища, уникални
каменни кръгове, жертвени камъни, скални пещери -жилища. Отвесният бряг е
осеян с подводни пещери с множество ниши в скалите.
През Болата протича къса рекичка, която се подхранва от
множество извори. На мястото, където тя се влива в морето, се образува
устие на лагуна. Тук е единственият пясъчен плаж в района на Калиакра.
В пещерите на Болата са открити останки от антично селище и
свидетелства за живот от 400 г.пр.Хр. , както и Малтийски кръст -
свидетелство за търговията на Второто Българско царство с Венеция и
Генуа.
Стръмна пътека на север се изкачва до върха на скалната стена,
откъдето се открива великолепен изглед към цялата клисура. Само оттук се
вижда изцяло нос Калиакра.
автор: Ивайло Кючуков
